— Тя е курва, и ти си курва, и аз мразя момичета като вас, шибани курви!
— Изи! — изкрещя Макензи отново. Едва успяваше да удържи вратата и имаше нужда съквартирантката ѝ да ѝ помогне. — Изи, ела веднага!
Обърна се към жената и настоя:
— Престани да буташ, няма да те пусна!
Вратата на стаята на Изи се отвори и тя излезе. Носеше очила, широка тениска и анцуг, а косата ѝ беше вързана на кок. Без грима и високите си токчета приличаше на тийнейджърка, особено заради огромните си ококорени очи, изпълнени със страх. Жената на Пол, все още напираща, я забеляза как наднича от всекидневната и лицето ѝ изведнъж се отпусна. Вярваше, че Изи спи с Пол. Каквато и информация да имаше, беше очевидно, че нямаше снимка на предполагаемата любовница. Нито пък знаеше името ѝ.
— По дяволите, на колко си? Деветнайсет? — Гласът ѝ сякаш заседна в гърлото и тя започна да хлипа. — Та ти си дете, о, боже, не мога да повярвам, че е способен на такова нещо, не мога да повярвам…
— Кажи ѝ да се разкара! — Изи каза на Макензи, което пък се оказа най-неподходящото, което можеше да ѝ хрумне в онзи момент, защото хлиповете на жената се превърнаха в ярост. — Ще се обадим на полицията, луда кучко!
— Аз ли съм луда кучка? — изрева жената. — Обади се на полицията! Обади се и им кажи какво си направила! Трябва да те арестуват, задето си курва, която духа на женени мъже!
По лицето ѝ избиха червени петна от ярост, а слюнката ѝ се разхвърча навсякъде. Макензи усети пръските и вонящия ѝ на водка дъх, когато жената на Пол блъсна вратата толкова силно, че почти успя да влезе.
— Мислиш ли, че не обичам да духам на мъжа си? — изрева тя. — Бих му духала, но той никога не си е вкъщи! Мразя те! Дано да гниеш в ада, кучко! Ако те видя някога пак, ще плисна киселина в лицето ти, курво!
Ужасена, Изи се изстреля към стаята си, при което Макензи чу вратата да се трясва и ключът да се завърта.
Тя направи последен опит да затвори, при което другата жена отхвръкна обратно в коридора. Някой от съседите беше извикал домоуправителя, защото вратите на асансьора се отвориха и се появи Гари по пижама и халат, с бейзболна бухалка в едната ръка и телефона си в другата. Когато видя, че срещу него има жена, която на всичкото отгоре е и дребничка, той свали бухалката.
— Ще се обадя на полицията, ако не престанете да крещите, госпожо — каза ѝ Гари. Той беше почти оплешивял и малкото му останала коса стърчеше на малки кичури. — Вървете си, моля ви. Не искам да ви създавам неприятности.
Жената го погледна и отмести поглед към Макензи.
— Той е моят съпруг. — Устните ѝ потрепериха. — Заедно сме от осемнайсет години. Имаме деца.
— Съжалявам — отвърна тя. Само това ѝ идваше наум.
— Макензи, прибери се и затвори вратата — каза Гари.
Тя затвори вратата и я заключи, притискайки ухо към лакираното дърво. Можеше да чуе жената, която направо виеше отвън, когато Гари я изпрати до асансьора. Макензи цялата трепереше. Никога не беше виждала такъв гняв. Гняв, който е безумен, неконтролируем, достатъчно подлудяващ, че да те накара да убиеш.
След случката двете с Изи спряха да си говорят. Приятелството им беше приключило онази вечер. Макензи никога не прости на Изи, че не ѝ помогна, а Изи никога не прости на Макензи, че я беше помолила за помощ. През следващите няколко седмици двете продължиха да се избягват, докато една вечер Макензи не се прибра и завари стаята на Изи празна. Без сбогом, без бележка, просто парите за нейната половина от наема. По-късно откри, че Изи я беше махнала от приятелите си във Фейсбук и Инстаграм.
В ерата на социалните медии това беше повече от красноречиво.
Когато връзката ѝ с Пол приключи малко по-късно по доста неприятен начин, защото как иначе биха могли да приключат, Макензи усети отчаяната нужда да промени обстановката си. Можеше да се върне вкъщи. Кандидатства за магистратура в Сиатъл и я приеха, а Джей Ар ѝ предложи втората си спалня, докато си намери апартамент.
Телефонът ѝ извибрира в джоба, връщайки я към настоящето. Съобщение. От Дерек. Най-накрая, казва си Макензи и го прочита бързо, след което го препрочита отново и усеща тъпа болка в стомаха. Не я беше заболяло с Пол, Ерик или Шон, но нещата не стояха така с Дерек. Беше я заболяло по онзи начин, по който я беше боляло и за Джей Ар. Но тя си го заслужаваше. Не трябваше да попада в такава ситуация.
Този път наистина всичко свърши. Съжалявам. Моля те никога повече не ме търси.
Глава 18
Някъде зад нея се разнася пукот от скършено клонче. Някой я следва. Макензи се извръща рязко, убедена, че ще се озове лице в лице с някой облечен в черно огромен непознат, който посяга към нея с големите си ръце и откачен поглед в очите.