Едва си поема дъх, когато най-сетне стига до апартамента си, и почти очаква ръката на Тед да я сграбчи, преди да е успяла да заключи вратата след себе си. След четиридесет минути няма да има друг избор, освен да слезе и да прехвърли мокрите си дрехи в сушилнята. С малко повече късмет, Тед няма да е наоколо.
Едновременно депресирана и изтощена, Макензи отваря хладилника и разбутва остатъците на Тай от тайландско и пица, докато не намира стекче сайдер „Смит & Фордж“ в дъното. Строполява се на дивана и отпива дълга глътка, а Бъфорд скача в скута ѝ и се настанява удобно. Отваря апликацията „Постмейтс“ и си поръчва храна. Плаща с парите, които ѝ бяха върнали последния път, защото бяха объркали поръчката ѝ.
Необходими са ѝ дванайсет опита, за да направи сладко селфи на себе си и Бъфорд, със сайдера на дивана. Под снимката пише: „Не бих искала да съм никъде другаде“. Разбира се, това е лъжа. Би искала да е където и да е другаде, но не и в апартамента си, сама с котката. Не иска да се чувства по начина, по който се чувства. Все пак успява да публикува снимката точно преди да стане време да прехвърли прането. Харесванията и коментарите успяват да уталожат безпокойството ѝ, задето трябва отново да се върне в мазето. Пък и снимките на Бъфорд винаги се радват на огромна популярност.
Все пак нищо от това няма значение. Дори разносвачът на храна от „Постмейтс“, който ѝ носи калифорнийски рулца и пържен ориз, видимо я съжалява, когато му отваря вратата по пижамата и с котарака в ръце.
— Парти за един, а? — казва той и се усмихва мило.
Може би е време да преосмисли житейските си избори. Ако не го направи, може да умре така — пиеща алкохол в гадния си апартамент, където котката е единственият ѝ спътник през последните мигове от живота ѝ. А и Бъфорд вероятно ще я изяде, когато умре, защото няма да има кой да го нахрани.
Когато допива и последното кенче сайдер от хладилника, Макензи вече е пияна и разглежда профила на Мерин Мачадо в Инстаграм — макар да си е обещала, че никога няма да го направи. Сърцето ѝ се свива, когато вижда последната снимка.
Мерин е в Уистлър, Британска Колумбия.
С Дерек.
Уислър е на пет часа път с кола от Сиатъл и по-рано днес Мерин и Дерек са били на върха на някаква планина. На снимката, която Мерин е публикувала няколко часа по-рано, двамата са облечени от глава до пети със ски екипировка и се прегръщат. Надписът под снимката гласи:
„Имахме нужда от това.“
Снимката има петдесет харесвания и четири коментара.
furmom99: Радвам се за вас!
hawksfan1974: Страхотен ден за ски! Разбийте ги!
sadieroxxx: Хорааа! Толкова се радвам да ви видя така! <3 <3 <3
steph_rodgers89: Най-накрая си успяла да накараш Дерек да си вземе почивка… Ти си супергерой, ММ. Ха-ха.
О, боже. О, боже!
Макензи скроява по-надолу сред постовете на Мерин. Двамата са в Уислър от три дни, което обяснява защо Дерек изчезна така.
Той е в Канада.
На почивка.
С жена си.
Хаштаговете сочат, че са в „Четирите сезона“. Запазили са масажи за двойки. Яли са пържоли и омар. Пили са шампанско край камината, облечени със скъпи халати. Но не обикновеното пенливо вино, а истинско шибано шампанско. От Шампан, Франция.
Защото е двайсетгодишнината от сватбата им.
Затова я заряза. Дерек се опитва да оправи отношенията с жена си. А това означава, че в живота му повече няма място за Макензи.
Тя се взира в телефона си, цялото ѝ внимание е насочено към един определен коментар. Публикуван е преди три дни под първата снимка от Уистлър.
furmom99: Кога се връщате? Трябва да излезем на кафе!
marinmachadohair: @furmom99 в неделя! И да, определено трябва! Ще ти пиша след уикенда. Целувки.
В неделя. Цели четири дни, прекарани в „Четирите сезона“, заобиколени от снежни планини, бумтящи камини и шампанско. Макензи продължава да се взира в снимката и изведнъж три неща ѝ стават кристално ясни.
Наистина с Дерек всичко е приключило.
Къщата им е празна до утре.
Тя знае кода за входната врата.
Глава 19
Всяка пиянска вечер си има своята повратна точка, когато алкохолът идва в повече и лошите идеи изглеждат като добри.
Макензи е прекрачила тази граница.
Не си поръчва „Юбер“ до къщата на Дерек, защото не приемат кеш, а тя разполага само с пари в брой. Вместо това си хваща такси от Юнивърсити Авеню. Трафикът не е натоварен и отнема само петнайсет минути до адреса на Дерек. Макензи казва на шофьора да спре наблизо и той намалява, за да се опита да намери точния адрес. Навън вали и той забавя скорост, опитвайки се да разчете надписите на джипиеса и номерата отвън.