Трета част
В заешката дупка слизам, знам, че за мен няма спасение.
Глава 21
Лявата ръка на Дерек е върху кормилото, а дясната върху коляното на Мерин. На пръв поглед малък жест, но достатъчно красноречив за това какви са отношенията им в момента.
Беше прав — нуждаеха се от почивка, затова беше предложил да отидат в Уислър. Дерек беше планирал всичко тайно от Мерин.
Вечерта, след като тя преведе двеста и петдесет хиляди долара на Джулиан, за да убие любовницата на Дерек, съпругът ѝ се прибра, подари ѝ картичка за годишнина от сватбата им и я попита дали могат да започнат отначало.
Не беше сигурна какво се е променило. Предишния ден той беше скъсал с Макензи и почти веднага се беше отказал от решението си. Очевидно беше, че нещо се е случило след това. Самият Дерек изглеждаше различен. Онази вечер, когато посегна към ръката ѝ, Мерин видя у него същия онзи Дерек, за когото се беше омъжила.
— Изминаха двайсет години, Мерин — каза тъжно той. — Ако трябваше да започнеш отначало и да избереш същия живот с мен, би ли го направила?
Дали би го направила? Разбира се. Бяха прекарали две чудесни десетилетия заедно и през повечето време връзката им беше невероятна. Освен прегрешението му в началото на бременността ѝ, разбира се. Всъщност до преди онзи ужасяващ ден преди шестнайсет месеца, когато Себастиан беше отвлечен по нейна вина, отношенията им бяха непоклатими като скала. Пътуването ѝ се стори твърде внезапно, но все някога всеки трябваше да направи своя избор. Тя не искаше ли точно това? Не беше ли това целта на всичко?
— Бих го направила отново — отговори Мерин и наистина го мислеше.
След около час куфарите им бяха приготвени, ските привързани здраво към покрива на колата, Сейди бе уведомена, че Мерин ще отсъства няколко дни, и двамата се отправиха към планината.
И двамата не са безгрешни. И двамата имат вина. Това не значи, че всичко помежду им е разрешено и простено, но Мерин има чувството, че са отворили нова страница. Усеща промяната в начина, по който той докосва коляното ѝ, тананикайки си една от песните на „Нирвана“. Усеща я и в самата себе си и как не се свива, когато той я докосва. Отново са те. Мерин е отново себе си. Нима това не е шанс за ново начало?
Да се измъкнеш от отчаянието със зъби и нокти — това не става по права линия. Не се случва едно хубаво нещо, след което всичко изведнъж се подобрява и алилуя, лошите дни остава в миналото. Поне при Мерин нещата не се случват така. Днес обаче е един от хубавите дни след месеци, прекарани като в черна дупка, и тя е щастлива.
Дерек спира на алеята, за да смени колите. Вече ѝ е казал, че няма да влиза, защото има да довърши малко работа в офиса, преди голяма бизнес среща на следващия ден. Мерин няма проблеми с това. Много добре знае, че работата заема огромна част от живота му. Разбира и че това е начин да се справя със ситуацията.
Фризьорските салони са затворени в неделя и Мерин няма ангажименти, което е чудесно. Всяко мускулче я боли след четири дни, прекарани на ски пистите, и тя няма търпение да си вземе топла вана и да се свие в леглото с хубава книга.
— Ще се върна към осем. — Дерек намалява звука на уредбата. — Мога да взема гръцко за вечеря. Пилешко сувлаки? Или пък искаш индийско? Може би тика масала и чеснов наан?
— Ти май си гладен — отвръща му тя с усмивка. В отговор Дерек погалва коляното ѝ и жестът изпраща електрическа искра по гръбнака ѝ.
— Май да. Все пак изгорих доста калории този уикенд.
Дерек няма предвид само карането на ски. Двамата със съпруга ѝ бяха преоткрили връзката си по всеки възможен начин през последните няколко дни.
— Хайде да сготвим нещо. — Мерин се чувства чудесно. — Ще мариновам няколко пържоли, а ти ще ги опечеш на барбекюто, когато се върнеш.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно. Мога да приготвя брюкселско зеле за гарнитура, освен ако не предпочиташ картофи? Отдавна не съм прецаквала някое ястие в кухнята…
Мерин има предвид, че отдавна не е имала желание да готви. Печено брюкселско зеле с бекон, задушени с пармезан пасваха чудесно на пържолите. Не е най-здравословното ястие, но е толкова вкусно, че дори Себастиан…
Тя спира за кратко. Вече е свикнала, че всяка мисъл, свързана със сина ѝ, ще я ранява сякаш куршум. Този път болката я няма. При тази мисъл Мерин осъзнава, че се чувства… нормално. Дерек я гледа, изпълнен със състрадание. Вероятно е наясно за какво си мисли, защото вероятно и той си е помислил същото. Двамата слизат от колата, а той прибира ските в гаража и внася куфарите в къщата.