Наистина я няма!
О, боже!
Тя отваря Инстаграм. Последният пост на Макензи е от събота вечерта. Бившата любовница е публикувала селфи с котката си и кенче сайдер. Оттогава обаче няма други публикации, което е нехарактерно за нея. От малкото, което е научила за Макензи, дори Мерин знае, че младата жена поства поне по една снимка на ден.
Мерин влиза в облака и след минута намира копието от съобщенията, които апликацията е запазила автоматично. Изпраща ги на Кастро и въздъхва. Каквото и да си мисли детективката, Дерек няма нищо общо с изчезването на Макензи. Всичко е по вина на Мерин. Тя взема телефона си и пише на Сал. Той е единственият човек, който може да ѝ помогне да разбере дали Джулиан е замесен.
Жив ли си?
Ха-ха, доколкото може човек да е жив в Просър.
Пак ли си там? Всичко наред ли е с майка ти?
Мерин е изненадана, че се е върнал.
В болницата сме, правят ѝ разни изследвания заради черепната травма.
Мамка му! Не може да го разпитва какво е станало с Джулиан, докато е в болницата с майка си.
Предай ѝ поздрави. Кога се прибираш?
Довечера, ще съм в бара.
Ще намина. Трябва да поговорим.
Трите точки, които индикират, че Сал пише, се появяват на екрана и после изчезват. Очевидно не е сигурен как да отговори.
Добре.
Отговорът идва секунда по-късно.
Ако Сал знаеше нещо за Макензи и Джулиан, то явно Мерин трябваше да изчака да го научи.
Денят ѝ минава неусетно благодарение на натоварения ѝ график. Последният ѝ ВИП клиент има час за осем вечерта. Без да иска, е изцапала роклята си с боя и ще трябва да се преоблече, преди да отиде в бара. Така или иначе дънките са по-подходящо облекло за заведението на Сал.
Мерин намира любимите си дънки в гардероба и посяга към удобен чифт ботуши, когато забелязва нещо необичайно. Нещо, което не беше забелязала по-рано сутринта, когато се обличаше за работа.
Най-скъпият ѝ чифт „Лубутен“ не са си на мястото.
Дизайнерските обувки с кристални панделки са истинско разхищение на пари и проява на глезотия. Мерин си ги е купила само за най-специалните случаи. Сега са преместени от обичайното си място на най-долния шкаф и са оставени на нивото на очите ѝ до колекцията от чанти. Едната обувка е поставена така че да се вижда червената ѝ подметка. Самият чифт е аранжиран като за снимка.
Това дело на Дерек ли беше, или на Даниела?
Мерин се замисля за секунда. Дерек никога не се е интересувал от обувките ѝ, а през десетте години, през които работи за тях, Даниела никога не е докосвала нещата ѝ. Последния път, когато Мерин беше носила тези скъпи обувки, беше Коледния бал още преди две години, преди да отвлекат Себастиан.
Тя връща скъпите обувки на мястото им и намира малка смачкана хартийка. Мерин я вдига и я оглежда. Касова бележка от таксиметровата фирма „Съншайн Ко“. Вероятно е на Дерек. Той често се обажда за такси — предпочита ги пред „Юбер“. На Мерин това ѝ се струва забавно, защото той вероятно никога не е ползвал услугите на „Юбер“. Тя тъкмо се кани да смачка касовата бележка, когато забелязва датата и часа на нея. Отпреди два дни е, когато с Дерек са били в Уислър. Мерин се взира в малката невинна хартийка, която едва не изхвърли. Отнема ѝ секунда да осъзнае какво значи това.
Някой е влизал в дома им, докато ги е нямало.
Глава 24
Барът на Сал е пълен, въпреки че е понеделник. „Моряците“ имат мач, което обяснява защо всички носят бейзболни фланелки.
Мерин рядко идва в заведението вечер. Не е свикнала да се опитва да си проправя път измежду огромния брой посетители, които крещят на телевизора, нито пък с групите мъже, които я следят с поглед. Някак ѝ е странно, че е сама насред претъпкания бар, но вече беше отказала предложението на Дерек да я придружи.
Тъкмо излизаше от тях, когато съпругът ѝ се прибра. Мерин му каза къде отива и той я изненада:
— Ще дойда с теб.
Още един знак, че нещата помежду им са различни. Седмица по-рано щеше просто да си замълчи.
— Отивам да изпием набързо по бира. — Мерин беше притаила дъх. — Казах му, че ще се отбия. Майка му не е добре.
Наясно е, че Дерек не харесва Сал, въпреки че никога не го е казал директно. Сал си има доста трески за дялане и понякога може да е твърде остър, което озадачава Дерек, защото знае, че е израснал в добро семейство. Винарната е известна и носи със себе си пари и дълга семейна традиция. Сал твърдеше, че не иска да има нищо общо нито с парите, нито със семейната традиция. Дерек, който произхожда от бедно семейство, не разбираше защо някой би се отказал от всичко това.