— Ти си добра приятелка — отвърна той. — Добре, ти отиди, а аз ще свърша малко работа у нас.
— Няма да се бавя. — Мерин издиша облекчено.
Протяга се на пръсти и го целува по устните. Съпругът ѝ си открадва още една целувка, преди да я пусне.
— Ще те чакам.
Дерек се старае. Нещо, което е едновременно прекрасно, но и дразнещо. Пропастта, която беше зейнала между тях след отвличането на Себастиан, все още не е запълнена, но изглежда по-малка. Любовта им е странна смесица от привързаност, гняв и възмущение и ще отнеме доста време, преди двамата със съпруга ѝ да успеят да заличат времето на отчуждение. За първи път от месеци обаче тя има някаква надежда, че може да успеят. За първи път, след като синът им беше отвлечен, Мерин чувства, че бракът ѝ е отново приоритет.
Поне днес. Не е сигурна как ще се почувства, когато разбере какво наистина се е случило с Макензи.
Докато си проправя път измежду хората, Мерин вижда Джини — сервитьорката, с която Сал спи. Знае, че Сал може да прави каквото си поиска, но е някак раздразнена от мисълта, че спи точно с тази сервитьорка. Джини държи табла, пълна с бири, в едната си ръка, и когато вижда Мерин, се намръщва. Двете са на по-малко от метър разстояние и тя осъзнава, че сервитьорката е доста по-млада, отколкото си е мислила. Беше решила, че Джини е на около трийсет, но сега, когато я е видяла отблизо, осъзнава, че е на възрастта на Макензи.
„Ох, Сал, наистина ли?“ — мисли си тя.
Насилва се да се усмихне и пита:
— Сал тук ли е?
— В офиса. Каза да ти кажа, когато дойдеш. — Джини посочва с глава към задната стаичка и продължава да раздава бири.
Барът избухва в одобрителни възгласи. Мерин минава покрай някакъв непознат, който ѝ предлага ръката си за пет. Тя я плясва и продължава към задната стаичка. Зад бара има дълъг коридор, който води до офиса на Сал. Тоалетните са вляво, а кухнята и офисът — вдясно, макар че, ако трябва да е честна, едва ли щеше да нарече малкото помещение офис. Вътре има място само за едно бюро и два стола.
Сал вдига глава, когато Мерин почуква на отворената врата.
— Ехо — казва той, — затвори вратата, моля те. Не мога да си чуя мислите заради целия този шум.
Мерин я затваря и лудницата от бара притихва значително. Сал ѝ дава знак да седне и тя потъва в стола срещу неговия.
— Вече ти липсвам, а? Обикновено не мога да те видя два пъти в една седмица. По дяволите, напоследък не те виждам повече от веднъж месечно.
Трябват ѝ няколко секунди, за да осъзнае, че Сал изглежда някак раздразнителен и нервен. После си спомня защо. Той все още не знае, че причината да дойде са Макензи Ли и Джулиан. Вероятно си мисли, че ще говорят за това, което се беше случило помежду им преди няколко дни. Все пак двамата бяха спали заедно. Сигурно очаква, че Мерин е дошла да му каже, че е било огромна грешка и няма да се повтори.
Нямаше да е далеч от истината.
— Искам да знаеш, че не съжалявам. — Гласът ѝ е мек и очите на Сал се разширяват.
Изглежда изненадан.
— Аз също.
— Но няма да се повтори. — Тя се усмихва, за да смекчи думите си. — Аз съм омъжена за друг, Сал. Ти си най-добрият ми приятел и сега не мога да понеса повече промени.
— Значи с Дерек сте решили да се опитате да оправите отношенията си. — Гласът му е напрегнат.
— За момента.
Той кимва рязко. Мерин мрази факта, че тя е причината за нараненото му изражение. Сал се опитва да го прикрие, но тялото му е видимо напрегнато, а ръцете му са притиснати към повърхността на бюрото, сякаш се опитва да се сдържи да не удари нещо.
— С Дерек сме заедно от двайсет години — продължава тя, въпреки че Сал знае. — И двамата сме правили чудовищни грешки един спрямо друг.
— А аз те познавам отпреди това — отвръща Сал. — Но ако наистина го искаш, ще се съобразя с решението ти. Не съм очаквал нищо повече.
— Искаше ли нещо повече?
— Има ли някакво значение?
Помежду им се настанява неудобна тишина. Изминават няколко секунди, преди той да махне с ръка:
— Не се тревожи. Разбирам те. Няма за какво да се притесняваш, Мер. Трябва да призная обаче, че да те зарежат два пъти заради един и същи мъж, не е най-страхотното усещане на света. Два пъти.
И двамата знаят, че не го е зарязала. Нито преди, нито сега. Въпреки това Мерин не го поправя. Това е най-малкото, което може да направи за него.