— Това ли е всичко? Можеше да ми го кажеш и по телефона. Нямаше да се засегна.
— Всъщност, това не е единствената причина да дойда. — Мерин се навежда напред и понижава глас, защото се притеснява да не ги чуе някой. — Моля те, кажи ми, че си успял да се свържеш с Джулиан вчера, когато ти писах.
— Джулиан ли? Да, успях. — Тъмните му очи се присвиват. — Защо?
— Макензи е изчезнала.
Сал примигва.
— Кой?
— Жената, с която Дерек се… виждаше.
Хрумва ѝ, че може би никога не е споменавала името ѝ пред Сал. Беше му показала голата ѝ снимка, която си беше сложила за тапет на екрана. След Уислър я беше сменила с една от снимките, които си бяха направили с Дерек.
— Няма я.
Сал се навежда напред.
— Какво имаш предвид под „няма я“?
— Не се е прибирала от вчера. Съквартирантът ѝ е постнал статус във Фейсбук, че я няма.
Мерин изважда телефона си и му показва профила на Тайлър.
— Сега следиш и съквартиранта ѝ ли? — Сал присвива очи.
Също като Мерин, и той се нуждае от очила, но също като нея отказва да ги носи.
— Разбира се — кимва тя. — Бях помолила детективката да се разрови за още детайли около връзката им. Като се замисля, не беше най-гениалната ми идея, предвид това, че почти наех Джулиан да… — Мерин не довършва мисълта си. — Когато ми се обади, тя подчерта, че двама важни за Дерек човека, са изчезнали. Твърди, че той е общото помежду им.
Сал сякаш застива.
— Значи тя разследва гаджето на Дерек?
— Вече не му е гадже! — сопва се Мерин.
— Гадже, любовница, какво значение има? — Сал вдига рамене. — Боже мой, Мер, уговорката беше да ѝ кажеш да спре. Последното, което ти трябва, е частен детектив да се навърта около Джулиан и това, което прави. — Мръщи се. — Тая работа никога не е приключвала добре. Повярвай ми.
— Предупредих я, но тя каза, че вече е започнала да се рови.
— Разследва ли теорията, че може би един и същи човек стои зад двете изчезвания? Някой, който е нарочил Дерек?
— Какво друго би могла да си помисли? — Мерин е разстроена и е по-остра, отколкото възнамерява. — Но няма нужда да се притесняваш. За Джулиан, имам предвид. Тя не знае нищо за него, няма никаква представа какво се опитах да направя.
— Не си се опитала да направиш нищо — казва ѝ Сал настойчиво, — чуваш ли? Срещнала си се с мой приятел за вечеря, хапнали сте, а на следващата сутрин просто си решила да направиш щедро дарение за благотворителна кауза. Двете неща нямат нищо общо. Това е цялата история. Разбрано? Точка по въпроса.
— Ами Джулиан? Той знае достатъчно.
— Джулиан няма да гъкне пред никого — уверява я Сал. — Ако ти кажа на колко хора е изпрал парите, няма да повярваш. Някои от тях дори познаваш. Няма да каже нищо. Никога. Тези типове си имат някакви измислени морални закони.
— „Тези типове“? Колко „такива типове“ познаваш?
— Няколко.
— Мамка му, Сал!
Той се протяга през масата и улавя ръката ѝ.
— Мерин, не си направила нищо, чуваш ли ме? Каквото и да се е случило на гаджето на Дерек, не е по твоя вина. — Той се замисля за секунда. — Онзиден, когато отиде в кафенето ѝ, как плати сметката? В брой или с карта?
— Ъ… — Мерин се замисля. — В брой. Оставих рестото в буркана за бакшиши. Защо? Мислиш ли, че полицията ще ме разпита?
— Само ако знаят, че си ходила там. Но те няма как да научат. Освен съквартиранта ѝ, някой търси ли я?
Мерин не може да спре да се притеснява.
— Сигурен ли си, че му каза, че съм си променила мнението?
— Сигурен съм.
— Абсолютно си сигурен, че е получил съобщението ти?
— Мер, не съм му изпратил съобщение. Говорих с него. — Сал завърта очи, очевидно раздразнен, че е принуден да каже повече, отколкото иска. — Съвсем ясно му казах, че не искаш да прави нищо. Няма да те лъжа, не беше много доволен. Спомена, че е уредил някакви неща, а аз му отвърнах просто да спре. Каза, че нищо няма да прави, но няма да си получиш парите обратно. Отвърнах му, че ще си чакаш касовия бон от дарението.
Тя издишва. Чувства, че от раменете ѝ пада огромен товар.
— Тогава какво се случва? Как така е изчезнала по същото време?
— Не знам. И честно казано, не ми пука. Изненадан съм, че теб те е грижа. Може би се е забила с някакъв друг тип, не се е прибрала и е забравила да каже на съквартиранта си. Няма как да те свържат с нищо, така че не се притеснявай. Разбрахме ли се? Искаше да изчезне? Е, ето, няма я. С Дерек отново сте заедно, а тя сякаш никога не е съществувала. — Той спира и прехапва устната си. — Сякаш нищо не се е случило.