Бившият съпруг на Франсис, когото Мерин беше виждала само на снимки, на които е по-млад и слаб, сега е плешив, с брада и напълнял. Скрил се е в ъгъла с втората си жена и сина им. Момчето е на дванайсет, но има зловеща прилика с Томас, когато е бил на петнайсет. Единствената осезаема разлика е рижата коса. Бащата е неутешим цяла сутрин. Риданията му са сърцераздирателни, а съпругата му не знае как да го утеши.
Мерин седи в друг ъгъл с Лайла, Саймън и Джейми. По-рано изпрати съобщение на Сейди къде е, но не каза на Дерек. Той знае коя е Франсис, но никога не са се срещали. Дерек така ѝ не дойде с Мерин на срещите на групата и тя реши, че няма смисъл да му споделя ужасната новина.
Бяха започнали преди половин час, но Саймън беше изял повече понички, отколкото Мерин можеше да преброи. Джейми го разпитва, защото възнамерява да си купи тойота „Хайлендър“. Лайла разглежда Фейсбук профила на жената, за която подозира, че спи със съпруга ѝ. Мерин все още не знае каква точно е историята на Джейми, но тя може би ще се съгласи да я сподели на следващата им среща.
Ако въобще имаше следваща среща, имайки предвид причината да са тук днес.
— Дори не е толкова хубава — казва Лайла за трети път и показва поредната снимка на предполагаемата любовница на съпруга си.
Мерин се съгласява, разбира се. Не може да не се съгласи, дори да не е вярно. Другата жена със сигурност не е супермодел, но честно казано, това не е нужно. Тя е просто нормален човек с ужасна преценка.
— Имам предвид… виж я. Защо въобще я харесва?
Защото е тя. И не е ти, мисли си Мерин, но не го казва на глас. Лайла няма нужда да чува подобно нещо.
— Можеш ли да повярваш, че продължава да отрича? — Тя се взира в телефона си. — „Ние сме просто приятели, успокой се“, ми казва. Но човек не излиза да танцува и да пие цяла нощ с „приятелка“. Знам, че я чука. Знам го. Чувствам го.
— Тогава говори с нея — предлага Саймън с уста, пълна с десерт с кленов сироп. — Ако той не си признава, може би тя ще го направи.
— Идеята е ужасна. Какво ще постигне, ако говори с нея? — Мерин поглежда Саймън, който е готов да ѝ отговори, но тя продължава: — Не е нужно Кайл да си признава. Интуицията ти не греши, защото никой не го познава по-добре от теб. Само че запомни едно — каквото и да прави мъжът ти, не е заради нея. Прави го заради себе си. Трябва да се разберете помежду си. Тя е без значение.
Мерин наистина трябва да последва собствения си съвет. Двулично е да го казва на Лайла, защото знае точно как се чувства. По дяволите, самата тя отиде до работното място на любовницата на Дерек, а малко по-късно същата вечер се озова на вечеря с непознат мъж, обсъждайки убийството ѝ. Човек е способен да извърши ужасни неща, когато е на дъното. Колкото по-дълго се давиш, толкова по-дълго се опитваш да се хванеш и за най-тънката сламка, особено ако вярваш, че това ще ти помогне да си поемеш глътка въздух.
Мерин го знае. Освен това, което беше направила заради изневярата на Дерек и откакто Себастиан изчезна, Мерин беше взела твърде много ужасни решения и те я изпълваха със срам. Макензи Ли е на същата възраст като Томас. Ако Мерин не беше дошла на себе си, в онзи ковчег можеше да лежи тя.
Изведнъж магазинът за понички започва да става задушен и Мерин осъзнава, че се поти. Тя се изправя толкова рязко, че едва не събаря стола си.
— Къде отиваш? — пита я Лайла, без да откъсва очи от телефона си. — Всичко наред ли е?
— Имам нужда от глътка чист въздух.
Мерин се старае да звучи нормално, но ѝ става все по-топло. Стените сякаш се затварят около нея. Ако не се измъкне от магазина, ще откачи. Томас е мъртъв, Себастиан е в неизвестност, Макензи я няма, а тя седи с приятелите си, чиито деца също са изчезнали. Идва ѝ в повече.
— Ще се върна след малко.
Мерин си проправя път към задната част на магазина и бута вратата с две ръце. Навън я посреща студен бриз, който е болезнено освежаващ, като ледена плесница през лицето.
Франсис седи на една от масите до задната врата и пуши. Погледите им се срещат и Мерин забелязва, че не пуши обикновена цигара. Сладка, но неприятна миризма на марихуаната изпълва ноздрите на Мерин.