— Какво става с теб? Да не би да те боли сирището? — съучастнически попита Размус.
— Остави ме на мира — сопна му се Прик. И пак продължи да мълчи и да въздиша.
Размус стана неспокоен.
— Какво се е случило? Защо въздишаш?
Прик вдигна поглед. Очите й бяха пълни със сълзи.
— Не можеш ли да мълчиш? Пий си какаото и си дръж устата затворена. Ще бъде много мило от твоя страна.
Размус така и направи. Седна мълчаливо на масата и започна да яде. Но тайно хвърляше по едно око на скърбящата си сестра и неспокойствието му растеше. Той не можеше да понася някой от семейството му да бъде потиснат. Всички трябваше да са бодри и доволни, никой не биваше да скърби за нещо, за което той не знаеше. Понякога наистина го хващаше яд на Прик, но той я обичаше повече, отколкото би могъл да покаже, и му беше непоносимо, че сега седи тук, втренчена в чашата за чай, като че ли я е сполетяло кой знае какво нещастие. Той предпазливо положи ръка върху ръката й и тихичко каза:
— Прик, наистина ли не можеш да ми кажеш какво ти е? Много съм разтревожен, тъй като не знам защо си толкова натъжена.
Прик вдигна насълзените си очи. Погали го по бузата и той изтърпя това без съпротива.
— Извинявай, Размус — каза тя. — Но ти не бива да се безпокоиш за това. Просто между мен и Йоахим всичко е свършено.
Камък падна от сърцето на Размус.
— Така значи, и нищо друго — каза Размус. — Защо тогава виеш? Съвсем си се объркала.
Прик уморено се засмя.
— Ти все още си малък, за да разбереш. И освен това не знаеш колко обичам Йоахим.
И изведнъж очите й съвсем потъмняха.
— Или го обичах — продължи тя. — Сега го ненавиждам. Той разсипа живота ми.
— Това истина ли е? — попита Размус, страшно уплашен.
— Да, и не само това — снощи той съвсем ме разочарова.
Размус мълчеше. Искаш ли да научиш нещо, най-умно е да не питаш много-много.
— Той е голям глупак — твърдо заяви Прик.
Размус кимна в знак на съгласие.
— Да, аз също мисля така — каза той.
Но това очевидно не бе най-сполучливия начин да се намеси в разговора. Прик го нахока:
— Какво искаш да кажеш с това? Изобщо не е вярно!
Но после размисли и очите й потъмняха още повече.
— Това е той, това е — каза тя. — Глупак, глупак е! Не искам да го виждам повече… Всъщност би могъл да научиш как се стигна дотук, в случай че те интересува.
Размус отвърна, че го интересува. И кипяща от яд, Прик се захвана да го информира.
Йоахимовият баща притежавал цяла купчина старинни сребърни съдове, разказваше тя, голяма, красива колекция, една от най-красивите в цяла Швеция. И между другото в нея имало една кана, някаква си съдинка от седемнайсети век, в стъклен шкаф, поставен в специално помещение… О, този подлец Йоахим!
— Какво направи той с каната? — попита Размус.
— О, ти, теле такова, нищо не е направил с каната — отвърна му Прик.
Но там било и едно друго момче, името му е Ян, участвало също в „Плинг Плонг Плайерс“ и то също било хлътнало по Прик, както се установило.
— Тогава можеш да тръгнеш с него — предложи Размус.
— Ян — каза Прик, — е още по-голям глупак от Йоахим и това ясно трябва да се знае.
Но Ян искал да види каната и Прик отишла заедно с него, за да му я покаже, и той тогава… о, този грубиян!
— Счупи каната ли? — пак попита Размус.
— Престани да говориш непрекъснато за тая кана — вбеси се Прик. — Той ме целуна, това беше!
— Ама че гнусно — категорично изрази Размус мнението си.
И точно в този момент Йоахим влязъл в стаята и разбрал погрешно всичко, и помислил, че Прик е пожелала Ян да я целуне.
— Пожелала си да бъдеш целуната? — провикна се Размус, като че ли не вярваше на ушите си. — Как е възможно наистина такава тъпотия да му дойде наум?
— Казвам ти, той наистина е глупак — обобщи Прик. — И знаеш ли какво заяви на Ян? Рече: „Целувай Прик колкото си искаш, само че не и у дома. Аз и без това не желая да я видя повече“. — Прик направо изкрещя от яд и отчаяние. — И аз не желая да го видя повече, това мога да ти кажа!
— Да, и при тези обстоятелства все пак е добре, че си скъсала с него — утешително каза Размус.
Прик се разплака отново.
— Още си много малък, за да разбереш как точно стоят нещата.
Размус проумя, че е много малък, за да разбере как точно стоят нещата. Той си намаза масло и мармалад върху една току-що препечена филийка и тъкмо я поднесе към устата си, една мисъл се стрелна в главата му.