— О, небеса, сега той навярно ще залепи и твоята снимка в каталога за разпродажба?
Прик се разрида.
— Да, от това най-много се страхувам. О, предпочитам да умра, само и само да не попадна между тези тъпи момичета!
— Но не му ли каза, че искаш снимката си обратно? — попита Размус.
— Естествено, че му казах, но той само се изсмя подигравателно и отговори, че щял да я съхрани като малък безценен спомен. Каза още… ох…
Прик плачеше.
В четвъртък татко трябваше да бъде в участъка чак в десет, затова и двамата с мама още спяха. Но сега като че ли се бяха събудили. Размус чу как баща му шумно се плиска в банята.
— Не казвай на мама и на татко за това — побърза да го предупреди Прик.
Размус кимна с глава.
— Няма, това е ясно от само себе си… Всъщност аз трябва и да тръгвам.
Токер започна отчаяно да беснее. Следеше своя малък стопанин с най-тъжните кафяви очи на света. Отново ли искаше да излезе? Размус се наведе и го погали.
— Съжалявам, Токер, но учителите не могат да живеят без мен!
После взе чантата с учебниците си и хукна навън. До градинската порта се спря за миг, за да помаха на Токер. Той както обикновено стоеше на малкото прозорче на коридора и следеше Размус с поглед. Но прозорчето изглежда не бе затворено добре, защото изведнъж се открехна, и Токер изскочи с възторжен лай навън, профуча през моравата и се хвърли върху Размус. Той лаеше като пощръклял, само и само да проумее малкият му любим стопанин колко сполучлив номер е това.
— Знаеш ли, Токер, сигурен съм, че лека-полека ще се научиш да отваряш и прозореца, така ли е?
Токер лаеше и говореше за друго. А това как му се е удало да отвори прозореца, си беше негова лична работа.
Но неговият малък господар, въпреки свръхенергичната му съпротива, отново го върна насила в пленничеството му. Отнесе го в кухнята и каза на майка си:
— Добро утро, мамо, но наистина трябва да тичам. Само те моля да затвориш добре прозореца на коридора, иначе Токер пак ще изскочи.
После отиде в училище и не помисли повече нито за Токер, нито за сирището, мрежата, книгата и търбуха. Прик и нейното страдание занимаваха мислите му, и физиономията му бе толкова угрижена, че Понтус се уплаши да не е болен.
— Не, не, това е заради Прик — обясни му Размус.
— Какво се е случило с Прик? — попита Понтус.
Размус изопна лице.
— Любов и нещастие.
Понтус гледаше съучастнически.
— Сполетяло я е нещастие ли?
— Именно — каза Размус. — Ужасно нещастие!
И после разказа всичко на Понтус. От само себе си беше ясно, че е длъжен да го направи. Той знаеше, че Понтус ще мълчи като риба, а и двамата нямаха тайни един от друг. И освен това в неустрашимото Размусово сърце започваше да се оформя един план — план, за чието осъществяване се нуждаеше от помощта на Понтус. Ако решеше да го осъществи, разбира се.
Първия час имаха естествознание и през него имаше достатъчно време за размисъл. Можеше основно да разработи плана си и после в междучасието, напълно готов, да го изложи пред Понтус от игла до конец.
— Е, но как се нарича четвъртия от стомасите на кравата? — попита учителят по естествознание.
Въпросът бе отправен към Понтус, но той за нищо на света не можеше да извика името на търбуха в главата си. Досещаше се само, че е нещо с „т“, мержелееше му се някаква вода, размишляваше трескаво, но мълчеше самоуверено и въпросът прозвуча още веднъж.
— Четвъртият от стомасите на кравата… Размус?
Размус трепна целият.
— Каталог — отвърна той като насън.
Целият клас се разсмя, а господин Хелгрен закима с глава.
— Вижда се, че вчера сте имали два свободни часа.
През междучасието Размус се погрижи да остане насаме с Понтус в един от ъглите на училищния двор.
— Понтус, искаш ли да се присъединиш към спасителния отряд?
Понтус нищо не схващаше.
— Какъв спасителен отряд?
— Спасителният отряд за жертвите на любовта — каза Размус. — Аз току-що го основах… Погледни само, ето там минава този тъпак Йоахим.
Той се втренчи ядосано в тъмнокосия млад мъж, който точно в тоя момент се разхождаше с други двама гимназисти. Това бе мерзавецът, заради когото Прик проливаше сълзи.
— Прик сигурно го смята за мъжествен — предположи Понтус. — С тази чуплива коса и тези черни очи — намира го за много благороден и интересен.