Но имаше отворен прозорец и на мазето. Всъщност не само отворен, а направо свален. Забележително — лежеше си в тревата.
Размус посочи натам — пътят през мазето! Това е най-сигурното, в тоя час тук определено никакъв барон не дебне в засада.
Той провря глава през прозореца, ослуша се и подуши наоколо, освети с джобното си фенерче. По всичко изглеждаше, че тук са струпани дървата за огрев. Размус успя смътно да различи долу на пода купчина дърва. Понтус трябваше да държи фенерчето. Размус промуши крака през рамката на прозореца, задържа се с ръце на вътрешния перваз и се приземи върху купчината с дървата. Цепениците се затъркаляха под краката му и вдигнаха голям шум. Понтус се кикотеше отвън. Кикотеше се също и когато сам се спусна в мазето и купчината дърва се разтрещя под него, но всъщност бе здравата уплашен. И двамата бяха уплашени, останаха известно време като вцепенени и не смееха да се докоснат. Но в огромната къща беше тихо, напълно тихо, и накрая те събраха смелост да се качат по стълбата, която водеше нагоре. И така се озоваха в кухнята, където миришеше на бифтек и лук. Това ги успокои — все пак не са човекоядци тези, у които бяха нахлули.
Този господин барон живееше наистина аристократично. Имаше големи салони, пълни с тежки старинни мебели и стъклени шкафове със сребърни съдове… Можеха да зърнат само част от бляскавия разкош, докато прекосяваха на пръсти помещенията. Размус осветяваше пътьом витрините с фенерчето си. Подобно разточително богатство не бяха виждали през целия си досегашен живот.
— О, толкова сребърни гърнета! — прошепна Понтус. — Бащата на Йоахим трябва наскоро да е празнувал петдесетия си рожден ден!
Но в следващия миг се вцепени.
— Чу ли нещо?
Изглеждаше изгубил ума и дума и Размус също се уплаши, макар да не беше чул нищо.
— Какво беше? Кажи какво?
— Стъпки — прошепна Понтус. — Някой се мотае из къщата.
Кой би могъл да се мотае тук, освен барона? Или навярно Йоахим, о, би могъл да е и Йоахим! Баронът никога няма да разбере, че „Спасителният отряд за жертвите на любовта“ само е надникнал вътре.
Напълно парализирани, те стояха и чакаха. Чакаха и се потяха от ужас. Но не се появиха никакъв барон и никакъв Йоахим. Отново стана съвсем тихо.
Да, навярно е било само внушение. Когато се страхуваш, можеш да си внушиш и най-невъобразимото. Те решиха да се престрашат и бързо придобиха самоувереност. Всичко си вървеше добре и надали някакви си барони се криеха по ъглите!
— Къде му е стаята на този Йоахим, как мислиш?
— Горе, естествено. Ела!
Те откриха толкова лесно широката дъбова стълба за втория етаж, като че ли си бяха у дома или детството им бе минало тук.
Но горе имаше много врати, измежду които трябваше да избират. Зад коя от тях спеше Йоахим? Размус полекичка открехна първата попаднала му врата.
Вътре имаше огромно легло. В него някой лежеше и хъркаше. Този някой хъркаше твърде необикновено.
— Гърр… пюш, гърр… пюш — така звучеше.
Сигурно така хъркаха само старите барони. Йоахим не би бил способен на нещо подобно, в това бяха убедени.
— Гърр… пюш…
Понтус тихо се разкиска.
Но Размус вече беше отворил следващата врата. Тук никой не хъркаше, беше съвсем тихо. Но в леглото лежеше някой с тъмна чуплива коса.
Спеше като къпан, не будуваше този Йоахим, не го беше еня за това, че е разбил живота на Прик. Размус го освети с фенерчето си.
— Малък, глупав бароне, къде е твоя малък, глупав каталог?
Едва ли го е прибрал под възглавницата си, докато спи? Светлината на фенерчето се защура търсещо из стаята наоколо.
При младия господин барон също беше много изискано. Само дето нямаше сребро. Но пък имаше голямо, скъпо и прескъпо бюро, библиотеки, удобни кресла и китара на стената. И много красиви картини, рисувани с масло, никакви филмови звезди, налепени като в стаята на Прик. Но той не се и нуждаеше от филмови звезди, имаше си цял каталог, пълен с момичета.
По лавиците с книги не лежеше нищо, което да напомня на каталог за разпродажба, фенерчето напразно се плъзгаше по заглавията. Но на бюрото също имаше книги. Обща история… история на шведската литература… френска граматика… Изглеждаше да е много прилежен, този Йоахим! Упражнения по английски… каталог за разпродажби, ура, каталог за разпродажби! Размус се спусна към него като ястреб.