Къде беше милата картинка, когато пиеха кафе и бърбореха? Изчезна… Сега тук беше толкова нагнетено от ярост и страх, че направо пушеше. Като страхливи и побеснели плъхове в капан седяха те, Алфредо, Ернст и Берта, вторачени с омраза в двете момчета, които бяха провалили най-големия удар в живота им.
— Пуснете Токер — изкрещя Размус, — иначе не знам какво ще направя, не отговарям за себе си!
Ернст се засмя подигравателно. Той бе уплашен, но още по-нагъл и разярен, и сега това проблесна в очите му. Той се приведе към Размус, толкова близо, че Размус почувства дъха му, който миришеше на кафето, което преди малко бе пил.
— Ей, ти — рече, — това е твоят пес тук… не се ли казва Токер?
— Да — отговори Размус гневно. — Веднага го пуснете!
— Тоя Токер много ти е скъп, така ли?
Размус го изгледа презрително.
— Това не ви влиза в работата. Пуснете го, казах!
Ернст замълча и заразмишлява. Нервно гризеше ноктите си и неспокойните му очи шареха наоколо. Погледна момчетата, които седяха прилепени едно о друго на леглото, погледна Берта, която здраво стискаше Токер, и Алфредо, който, все още запъхтян от напрежението, седеше и бършеше потта от челото си.
— Момко — обърна се той към Размус, — ще ти направя едно предложение. Вие, естествено, можете да отидете в полицията и да ни натопите…
— Добре измислено — каза Размус. — Можем да ти дадем и писмено уверение, че точно това ще направим.
Това беше великолепна мисъл и Понтус събра кураж.
— Да, бъдете сигурни, че това и ще направим. Този тук си има свой полицай у дома — заяви той и посочи Размус.
— Да, баща ми е полицай — потвърди Размус. — Полицай е! — О, би било чудесно, ако татко му можеше да залови тези тримата!
Алфредовите очи изразиха почти съчувствие.
— Бедно дете, някой ще яде такъв пердах, че на човек направо му се доплаква при тая мисъл — каза той. — Но щом имаш и баща, който е някакъв си синьокапец, то тогава от теб може да излезе нещо порядъчно… поне отчасти.
Ернст отново се обърна към Размус.
— Чуй ме добре. Решил съм да пречукам твоето куче. Имаш ли нещо против?
Плачът така мощно разтърси Размус, че той не можеше да се овладее. Задуши го в гърлото, когато чу какво казва този бандит, и сълзите му рукнаха.
— Само ако го направиш… — каза, но не можеше да продължи да говори. Хълцаше тихо и горчиво. Очите на Понтус също се навлажниха и той утешително простря ръка през рамото на Размус.
— Да, щом и без това веднага ще отидеш в полицията и ще ни накиснеш, тогава защо да не пречукам по-напред кучето ти — обясни Ернст. — Така и така ще погния няколко години в пандиза, разбираш ли, и то само защото си напъхахте тъпите носове тук. А това няма да ви се размине току-така.
Алфредо ядосано кимна.
— Ще ми се да пречукаме и момчетата, няма да е зле.
— Искате ли да чуете моето предложение? — попита Ернст и подритна сака със сребърните предмети, който лежеше на пода. — Искате ли да разменим Токер срещу тия сребърни джунджурии?
Размус го погледна със зачервените си от плач очи.
— Ние също трябва да преживяваме някак — продължи Ернст. — И какво ви засяга, в края на краищата, дали един стар барон ще се прости с част от богатството си? Той надали ще гладува дълго по тая причина. Схващаш ли какво мисля?
Размус кимна с глава.
— Изглежда малко бавно загряваш — рече Ернст. — Разбираш ли, че нещата стоят приблизително така: Ако ни накиснете, пречуквам на място кучето ти, и ми е все едно какво ще последва. Но ако обещаете да си държите езика зад зъбите, то тогава ще получиш песа си обратно… разбрано?
Размус плачеше. Чуваше как Токер скимти, докато той самият седеше там, безсилен да направи каквото и да било.
— Това е отлична идея — намеси се Алфредо, — наистина отлична идея. Ако ни накиснете, пречукваме кутрето, ако нищо не кажете, не пречукваме кутрето. Отлично!
— Е, какво решаваш? — запита Ернст.
Размус хълцаше. Беше позорно да се съгласи с подобна сделка, но Токер виеше от смъртен страх, а той го обичаше много горещо. И също мислеше, че едно куче е много по-ценно от среброто на барон Фон Ренкен.
— Добре, пуснете тогава Токер — промърмори Размус.
Алфредо енергично се надвеси над него.
— И вие обещавате? Вие обещавате да си държите ченетата затворени, каквото и да се случи?
Размус мълчаливо кимна, но Алфредо продължаваше да се съмнява. Той предупредително вдигна показалеца си.