Берта изфуча, но нищо не каза.
— Алфредо, кажи — отново опита Размус, — нищо не пречи, ако узнаем кога точно можем да си вземем Токер?
— Дявол да го вземе как само вали — рече Алфредо, все едно че не беше чул нищо. — Панаир в дъждовно време, това доставя почти същото великолепно удоволствие като да си женен за Берта. Но за мое голямо щастие ме е ухапал комар и мога да се чеша, колкото си искам. Тогава времето никога не стига.
Берта беше донесла един леген, който напълни с мръсни съдове. Ернст лежеше на походното легло и пушеше, Алфредо се чешеше по ухапаното място и си тананикаше с дълбок, красив бас под носа. Но изведнъж спря да пее.
— Дявол да го вземе, съвсем сериозно си мисля, че покривът ще протече.
Алфредо сучеше мустаците си и гледаше втренчено в мокрото петно на тавана.
— Това ми напомня за чичо Константин, брата на маминка — каза той.
После замълча. Чуваше се само как дъждът плющи в стъклото.
— Трябва да вземем предпазни мерки, защото скоро ще бъде твърде късно — констатира Алфредо.
Берта беше започнала да мие съдовете и пръските хвърчаха на всички страни.
— Никога досега не съм чувала, че имаш чичо Константин — изръмжа Берта.
Алфредо я изгледа с нескрита почуда и поклати глава.
— Жено, между небето и земята има много повече от това, което ти си чувала — каза той. — Чичо Константин, да… той беше търговец на коне също като маминка.
Ернст се извърна в походното легло. Той беше в лошо настроение.
— Не, знаеш ли какво, не започвай пак с твоята маминка. Така и така вече ни е дошла до гуша.
— Сега разказвам за чичо Константин и не желая да слушам никакви възражения — отсече Алфредо. — Той беше търговец на коне, моят чичо Константин, но беше също и анархист. Непрекъснато мечтаеше за това, как ще направи човечеството по-добро, като го вдигне във въздуха, да!
— Така, точно така, помисли само — намеси се отново Ернст. — За това и аз чат-пат имам огромно желание!
— Случва се — съгласи се Алфредо, — човешко си е! В един дъждовен ден като днешния си седеше чичо Константин вътре в нашия фургон и се занимаваше със своите малки експерименти. Искаше да изнамери нещо, по-страшно от динамита и тротила, и така нататък.
— И отдаде ли му се? — попита Ернст.
Алфредо кимна.
— Да — потвърди той, — да! Ах, да!
Той положи ръка върху главата на Понтус.
— Знаете ли, малки хъшлаци, една вечер, когато отидох вкъщи при маминка и видях едно голямо петно на тавана, тогава я попитах: „Какво е това? Да не е следа от експериментите на чичо Константин?“. Тогава маминка се разплака и отвърна: „Не, това е следа от чичо Константин“.
Сега обаче Берта здравата се разядоса.
— Що за глупости — каза тя, — що за глупости дрънкаш. Много добре знам, че нямаш никакъв чичо, който да се казва Константин.
— Как наистина вали като из ведро — унесено промълви Алфредо. После се обърна към Размус. — Какво искаш да научиш? Кога обратно ще си получиш Токер ли? Тази вечер, своенравно детенце, тази вечер!
— Оттук ли трябва да си го взема?
Сега и Ернст се намеси в разговора.
— Не, не трябва.
Той отново се извъртя върху походното легло.
— Чуйте ме, момчурляци, имате ли палатка? Слушали ли сте за тези балами, които понякога нощуват навън?
— Да — отговори Размус. — Аз имам палатка.
— Забележително — каза Ернст. — Тогава си заминавайте вкъщи и обяснете на майките и на бащите си, че искате да пренощувате в палатка.
— Но защо? — поинтересува се Размус.
— Ами в случай, че стане бая късно, преди да си получите обратно песа. Тогава родителите ви ще вдигнат патърдия, а аз не искам никакви патърдии. Разбрано? Нали можете да подържите песа до сутринта при вас в палатката? Няма ли да е чудесно дори?
Размус си помисли, че след като Токер му бе най-скъпото същество на земята, наистина ще е чудесно той да е до него в палатката.
— Във всеки случай знам за едного, който ще се изпълни с подозрения, когато кажа, че искам да спя на палатка, когато навън вали като из ведро — призна си Размус, — и това е майка ми.
— Ооооо, едно толкова прилежно малко момче може с голям успех да върже тенеке на мамичка — беше уверен Алфредо. — Няма нужда да споменаваш за палатката, в случай че това ще я направи подозрителна. Съвсем спокойно можеш да й разкажеш, че искаш да отседнеш в някоя планинска хижа и да се любуваш на слънчевия изгрев. Крилете на фантазията са затова, за да ги използваме.