— Не, не си болен. Но татко каза, че въпреки това си заслужил шунка с яйца.
Баща му размаха във въздуха новия брой на Вестанвикския вестник.
— О, Размус, трябва да прочетеш вестника! Ще останеш удивен!
— Обявата ли е вътре? — попита Размус.
Татко кимна.
— Да, естествено, но…
Прик се втурна към Токер. Взе го на ръце и невъздържано го замилва.
— Миличък малък Токер, не мога да повярвам, че отново си тук? Знаеш ли, че те умоляваме да позвъниш на телефон 182 във Вестанвик? Направи го, за да видим как точно ще стане.
Размус я остави да се поглези. Наистина това беше неговото куче, но тази сутрин, когато се върнаха заедно у дома, Прик още спеше. Сега можеше да му се порадва малко.
Само мама беше будна, и беше толкова щастлива от завръщането на Токер, че си поплака. После си поплака и малко заради това, че Размус беше участвал в залавянето на крадците на среброто.
Но сега вече не плачеше, а беше приготвила шунка с яйца за него и беше купила топъл бял хляб, истинска прелест! Размус се нахвърли на яденето с дивашки апетит.
Татко стоеше до леглото и прелистваше вестника.
— Чуй само — рече той.
— Знам всичко наизуст — отвърна му Размус с пълна с шунка уста. — Токер, малък острокосмест дакел, изгубен…
— Глупчото ми той — каза татко. — Последни новини — четеше татко. — Крадците на среброто са заловени. Неоценимо съдействие от страна на „Обединено старо желязо АД“…
Размус ококори очи.
— Написано ли е за нас във вестника? Очевидно не са имали достатъчно други материали!
Баща му го погледна с укор.
— Казваш това за най-голямото престъпление на столетието? Да, така го наричат във вестника, това не са мои думи!
— И вестникът излезе с пет часа закъснение, само защото искаха да включат информацията за случилото се — допълни мама.
Прик възторжено погледна брат си.
— О, да, ти си истински герой. И Понтус също.
— Тц — отвърна Размус.
Той се радваше, че освен Понтус и него, никой друг не знаеше как се стигна дотам да станат герои. Че нито полицейският началник, нито баща му знаеха нещо за „Спасителният отряд за жертвите на любовта“, а си мислеха, че са се покатерили у Фон Ренкен, само за да наблюдават какво ще предприемат там Алфредо и Ернст. Ако във вестника беше написано и за каталога за разпродажби накрая, тогава сигурно радостта на Прик щеше да бъде наполовина по-малка.
— Но едно искам все пак да узная — твърдо каза мама. — Чуй ме, мое малко момче, как така се озова в четвъртък през нощта навън?
Аха, най-после се стигна до въпроса, който беше очаквал през цялото време. Той си напъха голямо парче шунка в устата, за да спечели малко време за размисъл, докато дъвчеше.
После погледна майка си право в очите с неподражаема обич.
— Напоследък ти сама казваше, че не си струва да се спи в тези светли нощи през май и юни.
Мама се засмя.
— Но това не беше предназначено за малките ученици — отвърна му тя.
— Така си е, но да не говорим повече за случилото се — намеси се татко. — Сам аз някога съм бил момче и съм се промъквал нощем по следите на врага.
— Аз обаче не — подсигури се мама.
— Не, но и по тая причина никога не си залавяла крадци на сребро.
Когато Размус остана сам и свърши с яденето, прочете внимателно всичко, което беше написано във вестника за него и за Понтус.
„Застрахователната компания на барон Фон Ренкен трябва да възнагради на всяка цена двете момчета“ — гласеше едно от подзаглавията. О, та това звучеше направо тъпо! Що за възнаграждение можеше да се очаква от някаква застрахователна компания? Навярно застраховка за счупен прозорец в случай, че си играл футбол наблизо? Слава богу, знам какво възнаграждение ми е обещал татко: сладолед до насита по време на целия празник!
Той прочете и обявата, и беше щастлив, задето никакъв малък острокосмест дакел не беше изгубен.
— Помисли си, Токер, днес пишат на две места във вестника за теб. Ти си герой, Токер. Знаеш ли това?
Токер изджафка тихо. Прозвуча така, като че ли знаеше.
После Размус скочи от леглото. Изми се много старателно и неестествено дълго си реса косата. Такова беше изискването на Алфредо. Облече си ризата, обу си синия ленен панталон и отиде в кухнята.
— Не, много добре знаеш — каза мама, — че така не можеш да отидеш на празника! Ще си облечеш фланеления костюм!