— Трябва да ти кажа, Размус, че по мое време не можехме да отидем на панаира, преди да знаем на вода всичко за езерата Фенер и Фетер, и Мелар, и Силя.
Размус се опълчи.
— Задължително ли е да назубря цялата шведска география, само защото искам да отида на панаира? — запита той възмутено. — И да не би вие в родителския комитет да сте решили, че не бива да се изпитва и най-малкото удоволствие, докато се посещава училището?
— Е, хайде де, тук никой не иска да се дразним и караме — каза бащата и продължи с цел отвличане на вниманието: — Можеш да ми вярваш, Размус, днес много се хвалих с тебе.
— И пред кого? — запита обезпокоен Размус. Той знаеше как изглеждат нещата отстрани, когато баща му се хвали с децата си. Много добре си спомняше какво бе казал съвсем наскоро татко му на полицейския началник, когато Размус за мъничко бе надникнал в полицейския участък.
— Не мога да проумея как е възможно да имам две толкова хубави и надарени деца. Да, те естествено са го наследили от жена ми. Тези деца трябва да са добре и образовани, отрежи ми главата, ако не стане така. Трябва да научат нещо, не само езерата Фенер и Фетер и детинщините, с които тъпчеха нашите глави. Не, трябва да получат едно солидно образование с „Говорите ли немски“ и всичките му там подробности.
И ето, татко седеше тук, примигваше доволно и твърдеше, че отново здравата се е хвалил.
— Пред кого съм се хвалил ли? Пред полицейския началник, естествено. „Моят Размус, той ще стигне далеч в учението — рекох, — отрежи ми главата, ако не е така, шефе.“
— Ха, ха — засмя се Прик, — по-добре би било да кажеш на полицейския началник, че той дълго ще стои в училище.
Размус и баща му разсърдено я погледнаха.
— Много си смешна — подхвърли Размус.
— Патриция — каза татко, — помисли, този, за когото говориш, е мой син. А той твърдо е решил веднага да се посвети на науката със същия плам, с който изгълта наденичките.
— Да, много правилно — одобри мама.
— Тц — рече Размус.
После за кратко настъпи тишина. Чуваше се само косът отвън в градината. Пееше както винаги с цяло гърло. От време на време през отворения прозорец на кухнята нахлуваше на вълни люляковото ухание и се смесваше с миризмата на печени наденички, което размекваше волята.
— Всъщност аз също ще отида на панаира — каза тя. — С Йоахим!
— Йоахим и Йоахим и Йоахим — изръмжа Размус тихичко под носа си, — качил й се е на главата!
Но татковото лице грейна от възхита и той дръпна конската опашка на Прик.
— Йоахим, по когото здравата си хлътнала, а?
Прик кимна прилежно.
— По когото здравата са хлътнали всички в училище.
Размус направи гримаса.
— Не и аз — рече той. — А как стои всъщност въпросът с твоите домашни? Няма да отидеш на панаира, преди да си се подготвила за утре, да си го знаеш.
Прик се засмя.
— Бъди спокоен!
След това се обърна към майка си.
— Мамо, след това ще се упражняваме при Йоахим. Не се притеснявай, ако позакъснея.
Размус се ококори с нескрит интерес.
— В какво толкова ще се упражнявате?
— „Плинг Плонг Плайерс“ ще репетира за празника на пролетта в събота.
„Плинг Плонг Плайерс“ беше училищният оркестър, в който Прик свиреше на китара.
Размус потъна отново в картофеното си пюре.
— Ах, така ли, а аз мислех, че искате да се упражнявате само двамата, ти и Йоахим: „Колко сияеща си, Прик, влюбен съм до полуда в теб“.
— Ха, ха — засмя се Прик.
— Това ли ти казва Йоахим? — попита майка й.
— Да, представи си — извика Прик победоносно. — Всички момичета в училище са хлътнали по него, но единствената, която той харесва, съм аз.
— В момента, да — отбеляза Размус.
Прик замечтано се вгледа напред.
— Когато се оженим, Йоахим и аз, няма да позволя повече да ме наричат Прик, а само Патриция. Патриция фон Ренкен, намирам, че звучи красиво!
— Прекрасно — възкликна Размус. — О, боже!
Но мама поклати глава.
— Не говори глупости, Прик — посъветва я тя.
Размус грабна съда, който стоеше до Прик.
— Би ли желала госпожа баронесата още наденичка, или мога да взема последното парче?
Досега Токер беше кротувал мълчешком под масата, свит в краката на Размус, но в този миг заджавка настойчиво, защото всички бяха длъжни да знаят кому по право се полага последното парче. Размус се наведе и го погледна