— Да, Токер… да, ти също ще получиш! Мамо, може ли да дам на Токер последното парче?
— Да, хайде вземи го — разреши майка му. — При все че Токер не бива да лае край масата и ти знаеш това.
После се появи десертът и Размус си взе една забележителна порция. Гледаше доволен чинията си, в която огромният розов пудингов остров плуваше в бялото езеро от мляко. С лъжицата той издълба проход в пудинга, все едно че е Суецкия канал. С това беше сериозно зает известно време и беше погълнат от заниманието си, когато изведнъж чу Прик да казва:
— Знаете ли какво има Йоахим?
Аха, значи все още се говореше за Йоахим! Колко тъпоумни бяха все пак темите за разговор на Прик.
— Има каталог — каза Прик и тихичко се закиска. — Каталог за разпродажба.
„Каталог за разпродажба… това е нещо изключително и само за мама“, помисли си Размус. Тя с удоволствие ходеше по разпродажби. И съвсем правилно, мама веднага улучваше най-изгодните неща.
— Що за каталог е това? — поинтересува се тя.
— С известни момичета — отвърна Прик. — Всички момичета, които той повече не харесва, си ги лепи в този каталог. Снимките, които получава от тях, струва ми се.
— Това е чудесен навик — отбеляза мама. — И колко време ще мине, додето и ти цъфнеш в каталога за разпродажба?
Татко съвсем се разгневи.
— Ах, та този младеж би трябвало да потъне в земята от срам.
— Аз? Аз никога няма да вляза в каталога — отсече Прик и самоуверено вирна глава.
Майка й присви устни.
— Знаеш ли го със сигурност?
— Да — отговори Прик и очите й горяха, когато го изричаше. — Зная го с абсолютна сигурност. Защото Йоахим не е харесвал досега нито едно момиче така, както харесва мен, той сам ми го призна.
— Той сам ми го призна, да — като ехо повтори Размус и в гласа му затрептя необятно съмнение.
— Да, но е истина — отсече Прик неочаквано категорично. — Иначе, ако ме включи в каталога, бих умряла. Искам и всички вие да го знаете!
Баща й я потупа по раменете.
— Е, хайде, хайде, не искаме сега да си разваляме спокойствието.
— Точно така, спокойствието — потвърди мама и раздаде на всички по още едно парче пудинг. — А как мина денят при тебе, Патрик? Имаше ли нещо по-особено?
— Канарчето на госпожа Еноксон отново беше излетяло… стига да се съгласиш, че това е нещо по-особено — сподели много сериозно татко.
Мама се засмя.
— Канарчета и пияници! Това ли е всичко, с което се занимавате в полицията?
Татко оживено кимна.
— Точно така. Същото казах и аз днес на шефа. Канарчета и пияници — му рекох. — Истински Скотланд Ярд.
Всички оцениха шегата и татко продължи, поласкан от успеха си.
— И когато тръгнах да направя обичайната си обиколка, обърнах се към шефа с думите: „Слушай, шефе, ако долети някое канарче, додето съм извън участъка, то кажи му, ако желае, да седне и да ме изчака“.
Всички отново се засмяха, но изведнъж Размус стана замислен.
— Но представи си, татко, че се появи един истински престъпник, тогава вие всички заедно безславно бихте се провалили, защото не сте подготвени за подобно нещо.
Но татко се удари с юмрук в гърдите и нито за миг не даде вид, че се е обезпокоил.
— Ако се появи такъв престъпник, то тогава веднага ще го окошаря.
Размус възхитен го погледна.
— Това е чудесно — отсече той, — тогава и аз ще имам с какво да се изфукам, а не само Стиг да се надува, че баща му някога е бил боксьор. Много благодаря за вечерята, скъпи татко, благодаря, скъпа мамо.
След това той седна в стаята си и прилежно подготви уроците си за утре. Въпреки че това му се струваше напълно излишно, не виждаше друг изход при наличието на майка, непоклатима и твърда като камък. След като набързо изгълта немския и биологията, той отново се върна в кухнята. Мама и Прик тъкмо бяха привършили миенето на съдовете, а татко четеше вестника си.
Размус сметна за най-умно да демонстрира нещо от току-що придобитите знания.
— Искате ли да се обзаложим колко стомаси има една крава… Четири! При преживните се наричат търбух, и книга, и сирище, и мрежа. Това знаехте ли го?
— Да, знаехме го — отвърна Прик.
— Но все пак не знаеше как се наричат — усъмни се Размус. Размисли се за миг и веднага продължи: — Дали самите крави знаят как се наричат четирите им стомаха? Как мислите?
Татко надникна иззад вестника си и се засмя.
— Не вярвам.