Скъпа д-р Ан!
Напоследък ми е адски вяло и трудно ставам сутрин. Пия антидепресанти всеки път, когато съм умърлушена, но ми се струва, че вече нямам нужда от тях. Това ще ме накара ли да се чувствам постоянно уморена?
Мило постоянно уморено дете!
Такава летаргия обзема много от нас и е естествена, нормална част от живота ни. Но е възможно още да си депресирана или всичко да се дължи на антидепресантите. Или пък причината е, че си лягаш прекалено късно. Хубаво е да се консултираш с лекаря, който ти ги е предписал, за да обсъдите по-нататъшното лечение.
Ако се почувстваш раздразнителна, напрегната или те обхване тревога, какво можеш да направиш?
• Поговори с майка си, баща си или с някой приятел за своите притеснения — споделянето често помага.
• Направи си списък с всички неща, които те дразнят, напрягат или безпокоят, и помисли какво би могла да направиш за всяко от тях. Когато се разглеждат поотделно, проблемите не изглеждат чак толкова сериозни.
• Движи се повече — тичай, скачай, плувай — няма значение какво, защото всички видове спорт подпомагат производството на ендорфини в организма.
• Дай си малко почивка и прави нещо, което наистина ти доставя удоволствие.
• Опитай се да промениш начина, по който възприемаш живота. Вместо да мислиш: „Аз съм абсолютна неудачница, никой не ме обича, не мога да си направя домашното, всички са по-добри от мен“, започни да си казваш: „Всъщност имам и добри приятели; с някои домашни се справям чудесно; в някои неща съм по-добра от другите“.
Хората често изпитват желание да се нараняват, за да облекчат непоносимото напрежение в себе си. Един от начините за самонараняване, особено често срещан при момичетата (макар че го има и при момчетата), е порязването. Това е, когато изпитваш непреодолима нужда да си издраскваш или нараняваш ръцете с ножици, ножове, бръсначи или игли. Момичетата, които го правят, казват, че по този начин облекчават обхваналите ги силен гняв и неудовлетворение. Очевидно им е трудно да изразяват чувствата си по друг начин, а и порязването определено привлича вниманието на околните!
Скъпа д-р Ан!
Живея при приемни родители и често се наранявам, за да облекча напрежението. Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет? Пита: Напрегната при приемни родители.
Мило напрегнато момиче!
Ужасно съжалявам за твоите проблеми. Не казваш защо си изпратена при приемни родители, но има ли в този дом неща, които те разстройват? Моля те, сподели с някой възрастен, комуто имаш доверие, как се чувстваш и какво става. Може да бъде някой учител, лекар, училищната сестра, добър приятел, роднина. Ако нямаш такива, позвъни в Отдела за закрила на детето там, където живееш. В края на книгата ще намериш телефоните на всички отдели в страната, както и други адреси и телефони, на които можеш да потърсиш помощ. Доста често се случва някои хора, особено момичета, да се порязват, за да облекчат обхваналото ги напрежение. Това обикновено означава, че не умеят да изразяват по друг начин чувствата си, но ако споделиш с някого, положението може коренно да се промени.
Скъпа д-р Ан!
На 18 съм и вече две години се самонаранявам. Не мисля, че някога ще мога да престана. Ръцете ми са целите в белези и не виждам смисъл да спирам, след като така или иначе не могат да станат по-зле. Все пак дълбоко в себе си зная, че не бива да продължавам. Предписаха ми антидепресанти, но те само влошават положението с фалшивото усещане за емоционална стабилност, което ми дават. Постоянно си мисля за смъртта и ако не ме беше толкова страх, щях да се самоубия. Моля те, помогни ми, преди да е станало твърде късно.
Драга самонараняваща се!
От разказа ти разбирам, че си в сериозна депресия. Трябва незабавно да потърсиш помощ. Антидепресантите не са ти помогнали, но това не означава, че няма други начини. Сега може да се чувстваш отчаяна, но с времето и с подходяща помощ нещата най-вероятно ще се оправят — така че не унивай. Ето няколко съвсем практични съвета за моментите, когато се почувстваш зле. Направи списък с главните си тревоги, а после измисли начин да се справиш с всяка от тях поотделно. Когато усетиш желание да се самонараниш, опитай да се поразсееш, като поговориш с приятел, отидеш на разходка или си направиш нещо за ядене. Всеки ден отделяй по 15 минути, в които да се тревожиш, като събираш всичките си тревоги на едно място, а в края на 15-те минути просто ги изхвърли от ума си. Бягането, плуването и изобщо спортът помагат, понеже карат организма да произвежда ендорфини, които са естествените ни антидепресанти.