Депресията бива два вида. Първият се причинява от външни фактори — когато се тревожиш родителите ти да не се разделят, че боледуваш твърде дълго или се проваляш на изпитите. Тази депресия е мъчителна, но и напълно нормална. Има обаче депресия, която идва отвътре — когато в главата ти не престават да се въртят мисли от рода на: „Самотна съм — никой не ме харесва“, „Просто не мога да понеса външния свят“, „Никой не ме обича“, „Какъв смисъл изобщо има“, „Защо да си правя труда, и без това съм неудачница“, „Животът ми е пълен провал“ и „Защо съм такава отрепка“. Вторият вид депресия идва, когато нещо в теб се срути. Тогава всичко в живота ти добива сиви, мрачни краски, без за това да има определена причина.
Скъпа д-р Ан!
Имам нужда от помощ. Писна ми. Не знам какво ми става и искам да разбера. Вече няколко дни се чувствам абсолютно скапана и не ми се прави нищо. Не мога да понасям приятелите си — нищо не ме интересува, всички ме дразнят.
Драга „Абсолютно скапана“!
Както ми звучи, май не само ти е писнало, ами си и депресирана. Депресията си е болест, която засяга ума, макар да ти се струва, че влияе върху тялото ти. Тя постоянно те дебне и оцветява всичките ти чувства в мрачни оттенъци. „Да ти е писнало“ е преходна емоция. На повечето хора от време на време им писва и дори изпадат в леки депресии — дори докторите! Но при някои депресията обхваща целия им живот. Най-добре ще е да си зададеш следните въпроси: (1) постоянно ли се чувстваш уморена? (2) постоянно ли ти е писнало? (3) имаш ли усещането, че в бъдещето те очакват само лоши неща? (4) загубила ли си всякаква увереност в себе си? (5) трудно ли ти е да спиш и да ставаш рано? (6) невъзможно ли ти се струва да говориш със семейството и приятелите си за това? (7) трудно ли ти е да вземаш решения? (8) случва ли се понякога да плачеш или да се чувстваш тъжна без определена причина? Ако отговорите на някои или на повечето от горните въпроси са положителни, опитай да споделиш с някого — мама и татко са добър вариант като за начало. Ако не можеш да разговаряш с тях, може би точно това е причината за твоята депресия. Дали няма друг от семейството ти, на когото да кажеш? А може би учител или семейния лекар?
Скъпа д-р Ан!
Ходя на психотерапевт за депресията си. Не ми дават хапчета или нещо подобно. Какво да направя, за да им обясня колко зле се чувствам? Нуждая се от помощ — състоянието ми си остава все така лошо.
Мило депресирано дете!
Струва ми се, че трябва да поговориш и с някой друг, но ако ти е трудно да обясниш как се чувстваш, опитай да напишеш писмо. Не забравяй обаче, че много депресирани хора нямат нужда от лекарства; оправят се само като поговорят с някой друг.
Почти на всеки му идват мисли за самоубийство, когато му се струва, че не си струва да живее. При повечето хора това са мимолетни, единични моменти. Но ако си в депресия, тези мисли те нападат постоянно и само влошават депресията. Не е зле в такива случаи да споделиш с някого, дори да не го познаваш лично. Можеш да поговориш с училищния психолог или с педагогическия съветник; можеш да се обадиш в Отдела за закрила на детето по местоживеене, на горещите телефонни линии за помощ и подкрепа на деца и юноши или на телефоните на доверието на БЧК (виж ги в края на книгата). Можеш да опишеш чувствата си в имейл и да го изпратиш на някой от адресите в края на книгата, който ти се струва подходящ за твоя проблем, и непременно ще получиш помощ.
Скъпа д-р Ан!
Аз съм едно много депресирано 12-годишно момиче. Мислила съм за самоубийство, но не знам. Моля те, помогни ми!!!
Мило много депресирано момиче!
Ужасно съжалявам. Много млади хора имат депресия и им минават мисли за самоубийство, така че не си сама. Проблемът е, че родителите и другите възрастни понякога не разбират и смятат, че просто се „инатиш“ или „цупиш“. Опитай да споделиш с родителите или приятелите си какво изпитваш. Можеш също да си водиш дневник, в който да записваш чувствата си — това често помага, понеже изнасяш нещата извън себе си. Депресията е истинска болест, също както пневмонията или тежкия мензис. При последните две винаги казваш на хората как се чувстваш, нали? Главното тук е, че има начин да ти се помогне. И задължително трябва да поговориш със семейния ви лекар. Ако мислиш, че ще ти е трудно, позвъни на някой от телефоните, дадени в края на книгата.