Скъпа д-р Ан!
Здрасти, надявам се, че ще можеш да ми помогнеш. Родителите ми се разведоха, когато бях на 9, защото татко имаше психически проблеми и беше пенсиониран. Скоро след развода майка ми започна да се вижда с един човек, който беше нашият водопроводчик (добре познат в околността, уважаван и така нататък). Когато бях на 13, той няколко месеца ме тормози сексуално в стаята ми. Цяла година мълчах, но това не преставаше да ме мъчи. Приятелката ми каза на една от учителките, че с мен става нещо, но не знае какво. Учителката ме притисна и след като й признах всичко, ме принуди да кажа на майка ми още същата вечер, иначе тя сама щяла да го направи. Подчиних се и майка ми реагира много зле, но когато се прибрах у дома, батко ми съобщи, че е „била дузпата“ на приятеля си. Няколко седмици по-късно отидох в полицията да дам показания (против желанието на майка ми), но реших да не завеждам дело, пък и когато го разпитали, той отрекъл всичко и се разридал. Това беше през януари, а малко преди лятото разбрах, че майка ми се вижда тайно с него — той живее на по-малко от миля от дома ни. През август двамата с брат ми я притиснахме да си каже всичко; имахме и доказателства — например писма, в които той й признаваше вината си и кроеше планове да избягат заедно. Тя отрече. Все пак се надявахме, че ще престане, поне от страх да не ни загуби. Ала това лято (1 година по-късно) научихме, че все още се среща с него и отново й го казахме. Брат ми вече е в университета и когато си идва, живее главно у приятелката си. Останах сама с майка ми и се мъча да се държа учтиво… което от ден на ден става все по-трудно. Моля те, кажи ми какво да правя!!! Вече съм на 16, последна година в училище, нямам роднини и никой в нищо не ме подкрепя. Моля те, помогни ми.
Скъпо смело момиче!
Възхищавам се на куража ти да ни разкажеш историята си, защото смятаме, че има хора с подобни преживявания, на които им е трудно да ги споделят. Твоят разказ ще им помогне да не се чувстват сами в проблемите си. Това, което е направил приятелят на майка ти, е много, много лошо и ти сигурно се чувстваш ужасно разочарована от възрастните в живота си, особено от онези, които носят отговорност за теб. Наложило ти се е да растеш със страха, че майка ти може да избяга с някого, който те е малтретирал сексуално, и може би имаш чувството, че го обича повече отколкото тебе. Сигурна съм, че това не е вярно и по думите ти ми се струва, че тя самата е доста самотна. Защо не опиташ да й кажеш как се чувстваш? Предлагам ти първо да обсъдиш това с брат си и двамата заедно да поговорите с нея. Можеш да споделиш и със семейния си лекар или с училищния психолог. Последният няма да промени случилото се, но ще ти помогне да го преодолееш.
Скъпа д-р Ан!
Аз съм едно 13-годишно момче и не знам на кого да кажа за това. Родителите ми искат да изкарам успешно матурата, затова ме пращат на уроци по математика при един човек. Той обаче ме пипа по пишката и ме кара да пипам неговата, а аз не искам.
Мило объркано момче!
Първо, вината не е твоя. Второ, недей да правиш нищо, което не желаеш. Престани да ходиш при онзи човек и кажи на някого какво става. Най-добре на родителите си, дори да ти е неудобно — те със сигурност биха искали да знаят, ако с теб се случват такива неща. Не преставай да разказваш за това, докато някой не направи нещо, понеже трябва да се сложи край. В случай че вече си разговарял с родителите си за секса и сте използвали думи като пенис и вагина, ще ти е по-лесно да им разкажеш. Ако по-късно ти се случи нещо неприятно, ще можеш да им споделиш, без да се притесняваш особено.
Гледах по телевизията за едни деца, които били малтретирани сексуално, и искам да поговоря с някого за това. Може ли с теб, или трябва с някой друг? Би ли ми отговорила?
Да, Джейк. Какво искаш да ми кажеш?
Ами всъщност, не знам. Искам да кажа, може всичко да си е наред, просто на мен не ми харесва.
Кое точно не ти харесва, Джейк?
Живея с мама и нейния приятел, а той ме пипа.
Би ли ми разказал малко по-подробно?