Преди бях уплашен, а сега се ядосах.
— Копелета. Направиха го, за да ми върнат, че им се изрепчих.
Хулу изпсува, а Ванеса заговори на корейски, нещо, което правеше само когато беше страшно ядосана.
— Ще им го върна — прошепнах аз, втренчен в содата си. — Ще им го върна.
Хули поклати глава.
— Не можеш. Не можеш да се бориш с тях.
Никой от нас не искаше да говори за отмъщение в този момент. Обсъдихме само какво ще правим. Трябваше да се приберем по домовете си. Батериите на телефоните ни бяха издъхнали, а в този квартал нямаше автомати от години. Просто трябваше да се приберем. Помислих да хвана такси, но нямахме достатъчно пари и тръгнахме пеш.
На ъгъла купихме „Сан Франциско Кроникъл“. Бяха изминали пет дни от взривовете, но темата още беше на първата страница.
Късо подстриганата жена беше споменала взривен мост и аз реших, че става дума за Голдън Гейт, но грешах. Терористите бяха взривили Бей Бридж.
— Защо им е да взривяват Бей Бридж? — възкликнах. — Голдън Гейт е на всички картички. — И да не си стъпвал в Сан Франциско, знаеш какво е Голдън Гейт. Това е големият оранжев висящ мост, който се спуска драматично от старата военна база „Президио“ до Саусалито. Там са всички малки градчета, където произвеждат вино, пълни са с художествени галерии и магазинчета за ароматни свещи. Мостът е страшно впечатляващ и на практика е символ на щата Калифорния. Ако посетите Дисниленд Калифорния, точно до вратите има макет на моста, по който минава влакчето.
Затова и предположих, че ако някой ще взривява мост в Сан Франциско, Голдън Гейт ще е логичният избор.
— Сигурно са се уплашили от камерите и охраната там — предположи Хулу. Националната гвардия има пунктове в двата края, а и онези огради срещу самоубийци… — Хората се хвърляха от моста още след откриването му през 1937-а. Даже бяха спрели да ги броят след хилядното самоубийство през 1995-а.
— Да — обади се Ванеса. — Освен това Бей Бридж всъщност води нанякъде. — Бей Бридж свързва Сан Франциско с Оукланд, а оттам с Бъркли и останалите малки градчета в залива, където живееха много от хората, работещи в мегаполиса. Там бяха малкото места в района, където нормален човек може да си позволи къща, достатъчно голяма, за да се протегнеш в нея. Плюс това там са университетът и множество предприятия от леката индустрия. Влакът минава под залива и свързва двата града, но все пак основният трафик е по моста. Голдън Гейт е за туристи или богати пенсионери, живеещи във винарската провинция, но има предимно декоративна роля. Бей Бридж е — беше — основният мост на Сан Франциско. Така че беше нормално да ударят там, след като на Голдън Гейт имаше толкова камери, а летищата се напълниха с детектори и скенери. — Замислих се пак, зяпайки преминаващите коли и пешеходци. — Терористите не мразят мостове или самолети. Те обичат терора. — Беше толкова очевидно, чак не можех да повярвам, че не съм се замислял досега. Явно фактът, че ме бяха третирали като терорист, бе прояснил представите ми.
Останалите ме гледаха с интерес.
— Прав съм, нали? Всички боклуци, като рентгенови скенери и детектори са безполезни, нали?
Те кимнаха бавно.
— Даже по-лошо — повиших глас. — Заради тях ни вкараха в затвора, а Дарил… — Не се бях замислял за него, откакто седнахме в заведението, и сега отново ме обзе горчивина. Приятелят ми беше изчезнал. Замълчах и стиснах зъби.
— Трябва да кажем на родителите си — каза Хулу.
— Да си вземем адвокат — допълни Ванеса.
Замислих се дали да разкажа моята история. Да споделя със света какво се е случило. Представих си видеоклиповете, които щяха да се появят. Как плача и скимтя като изплашено животно.
— Не можем да кажем нищо — заявих без колебание.
— Как така? — попита Ван.
— Не можем да им кажем нищо — повторих аз. — Чухте я. Ако проговорим, ще дойдат за нас. Ще ни сторят същото, каквото направиха с Дарил.
— Шегуваш се — прекъсна ме Хулу. — Нима искаш…
— Искам да се борим. А за делта трябва да съм на свобода. Ако се разприказваме, ще кажат, че сме деца и си измисляме. Дори не знаем къде ни държаха! Никой няма да ни повярва. А после ще дойдат да ни приберат. Ще кажа на нашите, че съм бил в един от лагерите от другата страна на Залива. Отишъл съм там при вас, били сме откъснати заради взрива и чак днес се прибираме. Във вестника пише, че хората още не са се върнали по домовете си.