— Варвари — допълни мама. Тя живее в Америка от тийнейджър, но си остава британка, щом се сблъска с полицаи, охрана на летищата, лекари и бездомници. Нарича ги варвари, при това със силен акцент. Ходили сме на гости в Лондон два пъти и не бих казал, че е по-цивилизован от Сан Франциско. Само е по-претъпкан.
— Днес ни пуснаха и ни прекараха с ферибот. — Тук вече импровизирах.
— Боли ли те нещо? — попита мама. — Гладен ли си?
— Спи ли ти се?
— По малко от всичко. — Изредих имената на останалите от седемте джуджета. Това е стара семейна шега. Двамата се усмихнаха, но очите им бяха още влажни. Съжалявах ги. Сигурно бяха откачили от притеснение. Възползвах се от възможността да сменя темата. — Определено бих хапнал.
— Ще поръчам пица от „Гоут Хил“ — каза татко.
— Не, не. — Изгледаха ме, сякаш ми беше поникнала антена. Принципно си падам по пиците. Направо съм ненаситен към храната. Тъпча се, докато не свърши или не пукна от преяждане. Опитах да се усмихна. — Днес не ми се яде пица. Хайде да си поръчаме къри. Може ли? — Слава богу, че в Сан Франциско има огромен избор.
Мама отиде до шкафа и извади менютата (поредното нормално нещо, което ми действаше като глътка вода на пресъхнало гърло). Заровихме се в менюто на един пакистански ресторант на „Валенсия“. Спрях се на смесен тандури грил, спанак със сирене, солено манго ласи (по-добро е, отколкото звучи) и малки пържени сладки със захарен сироп.
Щом поръчахме храната, въпросите започнаха отново. Естествено мама и татко се бяха чули с родителите на Ван, Хулу и Дарил и бяха пробвали да ни обявят за изчезнали. Полицаите записваха имена, но при цялото объркване нямаше да започнат издирване, ако човекът не липсва поне от седмица.
Междувременно се бяха появили милиони сайтове за издирване. Няколко от тях бяха клонинги на MySpace пред фалит, които бяха видели възможност за нов живот в ситуацията. Доста богати хора бяха загубили близки в района на Залива. Може би ако намереха някого, сайтовете щяха да привлекат нови инвестиции. Взех лаптопа на татко и се зарових в тях. Бяха натъпкани с реклами и снимки на изчезнали хора, предимно от дипломиране, сватби и други подобни. Беше наистина призрачно.
Открих моята снимка, свързана с тези на Хулу, Ван и Дарил. Имаше малки отметки за намерените хора и място за бележки за още липсващите. Попълних полетата за мен, Хулу и Ван и оставих това на Дарил празно.
— Забрави Дарил — каза татко. Той не го харесва особено, след като веднъж откри, че няколко пръста водка липсват от бутилката в барчето, и аз най-безсрамно приписах това на Дарил. Естествено двамата просто си бяхме забъркали водка с кола по време на една изтощителна гейминг сесия.
— Той не беше с нас — казах. Лъжата имаше горчив вкус.
— О, Боже! — възкликна мама и сплете пръсти. — Предположихме, че всички сте били заедно.
— Не. — Лъжата продължи да расте. — Трябваше да се срещнем, но така и не се появи. Може би е заседнал в Бъркли. Смяташе да дойде с влака.
Мама изстена, а татко поклати глава и затвори очи.
— Не знаеш ли за влака?
Поклатих глава. Виждах накъде отиват нещата. Имах чувството, че земята ще се надигне и ще ме удари.
— Взривиха го — каза татко. — Копелетата го взривиха едновременно с моста.
Това не беше на първа страница. Но пък взривяването на влака под водата не е толкова живописно като руините на моста в залива. Тунелът от Ембаркадеро в Сан Франциско до Западен Оукланд беше наводнен.
Прегледах заглавията от компютъра на татко. Все още не беше ясно, но жертвите бяха хиляди. Броят им постоянно растеше. Един репортер твърдеше, че е взел интервю от фалшификатор на документи, който помогнал на десетки хора да се измъкнат от затрудненията си след атаката.
Татко се беше просълзил, а мама направо плачеше. Прегърнаха ме отново, сякаш да се уверят, че наистина съм тук. Непрекъснато ми повтаряха, че ме обичат. И аз им го казвах.
Вечерята беше сълзлива и двамата изпиха по няколко чаши вино, а това си е доста за тях. Казах, че ми се спи, което беше вярно, и се изнесох към стаята си. Все пак не мислех да лягам. Трябваше да вляза в мрежата и да видя какво става. Трябваше да говоря с Ван и Хулу и да започна да издирвам Дарил.