Довлачих се до стаята и отворих вратата. Имах чувството, че не съм виждал леглото си от векове. Посегнах към нощното шкафче за лаптопа. Явно не бях свързал зарядното както трябва — кабелът е малко хлабав — и батерията беше паднала. Нагласих го и му дадох няколко минути да се зареди, преди да го пусна. В това време се преоблякох, хвърлих старите си дрехи в ъгъла — не исках да ги виждам повече — и си сложих нови боксерки и тениска. Изпраното бельо от гардероба беше познато и успокояващо, също като прегръдките на родителите ми.
Включих лаптопа и нагласих няколко възглавници зад гърба си. Настаних се и сложих машината на коленете си. Все още зареждаше, но гледката на изплуващите икони ми се понрави. Почти мигновено се появи съобщение за падане на батерията. Разклатих кабела и нещата се оправиха. Захранването наистина беше скапано.
Всъщност беше толкова зле, че не можех да направя нищо. Пуснех ли кабела, компютърът започваше да се оплаква за батерията. Реших да огледам по-подробно.
Цялата кутия беше леко разместена. Процепът на сглобката беше тесен, но се разширяваше назад.
Понякога откриваш нещо подобно в някоя машина и се чудиш дали винаги си е било така. Може би просто не си го забелязвал преди.
Но с моя лаптоп това не е възможно, защото сам съм го сглобил. След като Образователният борд ни раздаде машини, нашите не искаха да ми купят собствена, въпреки че училищната технически не беше моя и нямах право да инсталирам софтуер.
Имах малко спестени пари — работих през ваканцията, Коледи, рождени дни, няколко добри сделки в и-бей. Но стигаха само за абсолютно скапана петгодишна машина.
Затова с Дарил решихме да направим компютър. Можеш да си купиш кутия за лаптоп, също като тези за настолен компютър, макар че са малко по-специални. През годините бяхме сглобили няколко компютъра, събирайки части от гаражни разпродажби и от евтините тайвански доставчици в интернет. Реших, че ако си го сглобя сам, ще получа желаната мощност с наличния бюджет.
За да си сглобиш лаптоп, трябва да си поръчаш основа — машина със съвсем малко хардуер и множество свободни слотове. Добрата новина е, че накрая компютърът щеше да е доста по-лек от модела на „Дел“, който си бях харесал, щеше да върви по-бързо и да струва три пъти по-малко. Лошата новина е, че сглобяването на лаптоп е като строенето на кораб в бутилка. Пипкава работа. Използваш пинцети и увеличаващи очила, докато събереш всичко в малката кутия. За разлика от настолните компютри, които са пълни предимно с въздух, в лаптопа всеки кубичен милиметър е важен. Всеки път, когато решавах, че съм готов, се оказваше, че нещо стърчи и кутията не може да се затвори, и започвах отначало.
Така че знаех как точно изглежда процепа на кутията и определено не трябваше да е такъв.
Продължих да човъркам адаптера, но беше безнадеждно. Не можех да подкарам лаптопа, без да го разглобя. Изръмжах и го оставих на леглото. Щях да го оправя на сутринта.
Поне такова беше намерението ми. Два часа по-късно още се взирах в тавана и прехвърлях събитията в ума си — какво ми бяха направили, какво трябваше аз да направя, съжаления и „есприт д’ескалие“.
Станах от леглото. Наближаваше полунощ, а нашите си бяха легнали към единайсет. Взех лаптопа и разчистих място на бюрото. Пуснах малките лампички на увеличаващите очила и извадих комплект миниатюрни отвертки. След минута бях махнал кутията и клавиатурата и се взирах във вътрешностите на машината. Взех флакон със сгъстен въздух и издухах засмукания от вентилатора прах, след което огледах всичко.
Нещо не беше наред. Не можех да определя какво точно, защото не го бях отварял от месеци. За щастие третия път, когато бях отворил лаптопа и не можах да го сглобя, бях поумнял. Сетих се да направя снимка на цялата конфигурация. Естествено не бях достатъчно поумнял и оставих снимката на харда, така че не можах да я използвам, когато разглобих машината. След това обаче я принтирах и я оставих в чекмеджето, където държа различни гаранции, чертежи и диаграми. Прерових купчината, която изглеждаше по-разбъркана от обикновено, и намерих снимката. Сложих я до компютъра и опитах да видя какво не съответства.
Забелязах го. Кабелът от клавиатурата до лоджик борда не беше свързан както трябва. Странно. Там няма никакво напрежение, което да причини разкачване. Опитах да го натисна и открих, че проблемът не е в кабела. Имаше нещо между него и борда. Извих го, за да го осветя.