Имаше нещо ново на клавиатурата ми. Миниатюрно парче хардуер без никакви знаци. Беше свързано с клавиатурата и дъното. С други думи, на перфектната позиция, за да записва всяко натискане на клавиш при работа с машината.
Шпионско устройство.
Ушите ми забучаха от притока на кръв. В къщата беше тихо и тъмно, но това не ме успокояваше. Имаше уши и очи, които ме гледаха. Наблюдаваха ме. Наблюдението от училище ме беше достигнало и у дома, но този път не надничаха от Образователния борд, а от Службата за вътрешна сигурност.
Понечих да го извадя, но се сетих, че онзи, който го е поставил, веднага ще разбере. Оставих го, въпреки че ми се повдигаше.
Огледах за други намеси. Не открих, но това не означаваше, че няма такива. Някой беше проникнал в стаята ми, за да постави това устройство, разглобявайки и сглобявайки лаптопа ми. Имаше множество начини да се подслушва един компютър. Нямаше как да ги открия всичките.
Сглобих машината с изтръпнали пръсти. Капакът отново не се затвори, но поне кабелът на захранването се намести. Включих лаптопа и сложих ръце на клавиатурата. Мислех да пусна диагностичен тест и да видя кое как е.
Но не можех да го направя.
По дяволите, може би стаята ми се подслушваше. Може би ме наблюдаваха с камера.
Когато се прибрах, чувствах лека параноя, но вече направо бях извън кожата си. Сякаш отново бях в затвора, в стаята за разпити, наблюдаван от хора, които ме държат под пълен контрол. Идеше ми да заплача.
Можех да сторя само едно.
Отидох в банята и взех рулото тоалетна хартия, като го замених с ново. За щастие старото беше почти празно. Размотах хартията и зарових в кашона с части, докато не намерих торбичка с ултраярки бели диоди, които бях взел от фар за колело. Забих ги внимателно в картоненото руло и ги свързах с жици и малки метални щипки. Усуках жицата и я закачих към деветволтова батерия. Сега имах тръба с ултраярки диоди, през която можех да гледам.
Бях направил подобно устройство за миналогодишното научно изложение, но ме изхвърлиха, щом показах, че в половината стаи на гимназия „Чавес“ има скрити камери. В днешно време миниатюрните камери струват по-евтино от вечеря в ресторант, така че са навсякъде. Служителите в магазините ги инсталират в съблекалните и после мърсуват с материала. В нета често се мяркат подобни клипчета. Така че е много полезно да знаеш как да си направиш детектор с ролка тоалетна хартия и части за около три долара.
Това е най-лесният начин да откриеш шпионска камера. Те имат малки лещи, но отразяват светлината. Най-добре става в тъмна стая. Гледаш през рулото, сканирайки бавно стените и други места, където би могло да има камери, докато не видиш отражение. Ако то остава, докато се движиш, значи е леща.
В стаята ми нямаше камера — поне не можах да открия такава. Разбира се, можеше да има микрофони. Или по-съвършени камери. Или пък да няма нищо. Можете ли да ме вините за параноята?
Обичах този лаптоп. Наричах го „Салмагунди“, което означава направен от резервни части.
Щом си кръстиш лаптопа, значи имате наистина сериозна връзка. Сега обаче имах чувството, че не искам да го докосна никога повече. Идеше ми да го хвърля през прозореца. Кой знае какво му бяха направили? Кой знае как ме шпионираха?
Затворих лаптопа, прибрах го в шкафа и се втренчих в тавана. Беше късно и трябваше да лягам, но не можех да заспя. Наблюдаваха ме. Може би наблюдаваха всички. Светът се беше променил завинаги.
— Ще намеря начин да ви го върна. — Това беше клетва. Знаех го от мига, в които го изрекох, макар че досега не бях изричал клетва.
Вече съвсем не можех да заспя. Освен това ми беше хрумнало нещо.
Някъде в шкафа ми имаше съвсем нов и неотворен „Ексбокс Юнивърсъл“. Ексбоксовете се продаваха под себестойността си — „Майкрософт“ вземаха пари от производителите на игри за правото да ползват конзолата им, — но „Юнивърсъл“ беше първият модел, който се раздаваше напълно безплатно.
Миналата Коледа на всеки ъгъл беше пълно със смотаняци, облечени като войниците от поредицата „Хейло“, раздаващи кутии на минувачите. Явно беше сработило, защото производителите твърдяха, че са направили огромни продажби на игри. Естествено, бяха взели мерки да играеш само заглавия, които са платили лиценза на „Майкрософт“.