Хакерите обаче издухаха тези мерки. „Ексбокс“ беше кракнат от хлапе от Масачузетския технологичен институт, което после написа бестселър за това. След това паднаха 360 и просъществувалият за кратко „Ексбокс Портабъл“ (проклетията тежеше над килограм!). „Юнивърсъл“ трябваше да е абсолютно непробиваем. Хлапетата, които го кракнаха, бяха бразилски линукс хакери, които живееха във фавела — местния еквивалент на гето.
Никога не подценявайте решимостта на хлапе с много свободно време и малко пари.
Всички луднахме, щом бразилците публикуваха крака. Нароиха се поне десетина операционни системи за „Юнивърсъл“. Любимата ми е „ПараноидЕксбокс“, версия на „ПараноидЛинукс“. Това е операционна система, която предполага, че потребителят е под наблюдение (разработена е за употреба от китайски и сирийски дисиденти) и прави всичко възможно, за да скрие комуникациите и документацията. Дори изпраща фалшиви съобщения, за да маскира факта, че правиш нещо тайно. Така че, докато получаваш политическо послание буква по буква, „ПараноидЕксбокс“ се преструва, че сърфира из нета, попълва анкети и флиртува в чата. Междувременно на всеки петстотин символа, които получаваш, един е от истинското съобщение. Игла, заровена в огромна купа сено.
Бях записал дивиди с „ПараноидЕксбокс“, когато се появи, но така и не се хванах да разпечатам конзолата и да намеря телевизор. Стаята ми е достатъчно претъпкана, че да оставя боклуците на „Майкрософт“ да изяждат от мястото.
Тази вечер щях да направя жертвата. Отне ми около двайсет минути да го подкарам. Основният проблем беше липсата на телевизор, но си спомних, че имам малък LCD проектор със стандартен конектор. Включих го към ексбокса и прожектирайки на вратата на стаята, инсталирах „ПараноидЛинукс“.
Всичко беше готово и „Параноид“ започна да търси други конзоли. Всеки „Юнивърсъл“ има вграден уайърлес за игра в мултиплейър. Може да се закачиш към съседите си и към интернет, стига да има безжична връзка в обсег. Открих трима съседи. Двама от тях бяха вързани и към интернет. „Параноид“ обича това, защото може да ги ползва и да се закачи за нета през мрежата за игра. Съседите нямаше да усетят, защото плащаха за добра мрежа, а едва ли някой сърфираше здраво в два през нощта.
Най-хубавото беше чувството, че отново контролирам нещата. Технологията ми работеше за мен и ме защитаваше. Не ме шпионираше. Затова обичам технологията. Ако я ползваш както трябва, може да ти донесе могъщество и лична свобода.
Мозъкът ми вече работеше на пълни обороти. Имаше множество причини да си пусна „ПараноидЕксбокс“ и най-добрата беше многообразието от игри. Вече бяха написали всякакви емулатори, така че можеше да се подкарат класики като понг и старите игри за „Епъл“ до най-новите конзоли на „Нинтендо“ и „Сони“.
Още по-готини бяха мултиплейър игрите специално за „Параноид“, които бяха безплатни и всеки можеше да ги подкара. В крайна сметка се получаваше безплатна конзола с безплатни игри и безплатен достъп до интернет.
И най-доброто, специално за мен — параноидната операционна система. Всеки бит, който излизаше, беше максимално кодиран. Можеш да подслушваш колкото си искаш, но никога няма да разбереш кой с кого и за какво говори. Анонимна мрежа, мейл и месинджър. Точно от каквото имах нужда.
Сега само трябваше да убедя всичките си приятели да я използват.
6.
Ако щете вярвайте, но нашите ме накараха да отида на училище на следващия ден. Бях заспал след три, а в седем баща ми застана до леглото и заплаши да ме издърпа за краката. Успях да се надигна и да тръгна към банята. Имах чувство, че нещо е умряло в устата ми.
Оставих майка ми да ми набута сандвич и парче банан, но отчаяно копнеех да ми позволят да пия кафе вкъщи. Щях да си взема на път за училище, но едва издържах да ги гледам как пият, докато аз се влача немощно и си събирам нещата.
Ходил съм до училище хиляди пъти, но днес беше различно. Изкачих хълмовете и тръгнах към Мишън. Навсякъде имаше камиони. Видях много нови сензори и камери на знаците за стоп. Някой беше събрал доста екипировка за наблюдение в очакване да я инсталира. Атаката над моста беше точно каквото им трябваше.
Градът изглеждаше подчинен, все едно се возиш в асансьора и се притесняваш от близостта на съседите и вездесъщите камери.
Взех си дозата в турското кафене на 24-та улица. Турското кафе е като тиня. Достатъчно гъсто е, за да задържи лъжицата изправена, и има много повече кофеин от детски залъгалки като „Ред Бул“. Повярвайте ми, изчел съм всичко в Уикипедия. Това е тайната на възхода на Османската империя — откачени конници, надрусани с черно кафе.