И така, Съюзниците разполагали с машината „Енигма“ и можели да прихващат съобщенията, но това не било голям напредък, защото всеки капитан разполагал със собствен ключ. Без наличието на ключа машината не била от голяма полза.
Ето как секретността вреди на криптото. Шифърът „Енигма“ имал дефект. Тюринг се хванал здраво и открил, че нацистките криптографи са направили математическа грешка. След като разполагал с машината, той намерил начин да разбие всяко съобщение, без значение от ключа.
Това коствало на нацистите войната. Не ме разбирайте погрешно. Това е добра новина. Повярвайте на ветерана от „Волфенщайн“. Не ви трябва нацистко управление.
След войната криптографите се замислили сериозно над това. Проблемът бил, че Тюринг бил по-умен от човека, измислил „Енигма“. Всеки път, когато създадеш шифър, си уязвим от някой по-умен, който може да го разбие.
Колкото повече разсъждавали, те осъзнавали, че всеки може да измисли система за сигурност, която сам не може да пробие. Но не можеш да предвидиш какво ще направи някой по-умен.
Трябва да публикуваш шифъра си, за да разбереш дали работи. Трябва да кажеш на колкото се може повече хора да започнат да го човъркат и да тестват сигурността. Колкото по-дълго никой не може да открие слабо място, толкова по-сигурен е шифърът.
Така стоят нещата днес. Ако искаш да си в безопасност, не използваш шифър, измислен от някой гений миналата седмица. Ползваш нещата, които хората не са могли да пробият максимално дълго. Независимо дали си банка, терорист, правителство или ученик, всички ползваме еднакви шифри.
Ако се мъчиш да работиш с твой шифър, има шанс някой някъде да види слабост в него и да ти нарита задника като Тюринг. Ще го разшифрова и ще знае глупавите ти клюки, финансовите трансакции и военните ти тайни.
Знаех, че крипто ще ме пази от шпиониране, но не бях подготвен за хистограми.
Слязох от влака и размахах картата си пред въртележката на спирката на 24-та улица. Както обикновено станцията беше пълна с всякакви откачалки.
Пияници, религиозни фанатици, мексиканци, насядали по земята, и хлапета от уличните банди. Минах покрай тях и тръгнах към улицата. Раницата ми беше празна, защото бях раздал всички дискове, затова пристъпвах по-енергично. Горе някакви проповедници говореха на испански и английски за Исус.
Продавачите на фалшиви слънчеви очила бяха заменени от хора, продаващи роботизирани кученца, които лаеха националния химн и си вдигаха краката, ако им покажеш снимка на Осама бен Ладен. В малкия им мозък сигурно имаше доста интересни неща и реших някой ден да си взема едно-две и да ги разглобя. Лицевото разпознаване беше новост при играчките. Тази технология съвсем наскоро бе излязла от военните, полицията и казината, които се пазеха от мошеници чрез нея.
Тръгнах да се прибирам към Потреро и миризмата на бурито от околните ресторанти ме накара да се замисля за вечеря.
Не знам защо се обърнах през рамо, но го направих. Може би беше някакво шесто чувство. Разбрах, че ме следят.
Бяха двама едри бели мъже с малки мустачки. Приличаха на полицаи или на някоя от гей двойките, каращи колела по „Кастро“. Само че гейовете имат по-добри прически. Тези двамата носеха якета с цвят на цимент и сини дънки, а коланите им не се виждаха. Замислих се за всички неща, които един полицай може да носи на колана си. И двамата имаха блутут слушалки.
Продължих да вървя, а сърцето ми задумка. Очаквах това още когато започнах. Очаквах СВС да разбере какво правя. Бях взел всички мерки, но късо подстриганата жена беше казала, че ме наблюдават. Че съм набелязан. Очаквах пак да ме приберат в затвора. Защо не? Защо Дарил да стои вътре, а аз не? Какво ми оставаше? Дори нямах смелостта да кажа на родителите си, или на неговите, какво ни се беше случило.
Забързах, като мислех трескаво. Нямах нищо инкриминиращо в раницата. Поне не твърде инкриминиращо. Учебният лаптоп имаше кракната операционна програма за месинджърите, но половината училище беше така. Бях променил криптирането на телефона. Вече имах фалшив дял, който можех да отключа при нужда. Истинските неща бяха скрити с друга парола. Тази скрита секция изглеждаше като празен участък. Когато криптираш информацията, тя става неразличима и няма как да се разбере, че е там.