— Госпожо, Асоциацията за граждански права съди триста полицаи в Сан Франциско. Ще трябва да се наредите на опашката.
Мама ми направи чаша чай и ми се скара, че съм вечерял, след като знам, че е сготвила фалафел. Татко се прибра и ни завари на масата. Разказахме му за случката и той поклати глава.
— Лилиан, те просто са си вършили работата. — Носеше обичайния син блейзър и панталони в цвят каки, с които често ходеше на работа в Силиконовата долина. — Светът не е същият като преди седмица.
Мама остави чашата си.
— Дрю, това е абсурдно. Синът ти не е терорист. Ползването на обществения транспорт не може да е причина за полицейско разследване.
Татко свали блейзъра си.
— Използваме това и в моята работа. С тази система компютрите намират грешки и аномалии. Караш компютъра да създаде среден профил на базата данни и търсиш най-големите отклонения. Нарича се анализ на Байес и се използва от векове. Без него не можем да филтрираме спама…
— Искаш да кажеш, че полицията трябва да се превръща в нещо като филтъра за спам? — прекъснах го аз.
Татко никога не се ядосва, когато споря с него, но тази вечер личеше, че е напрегнат. Въпреки това не можах да се сдържа. Собственият ми баща вземаше страната на полицията!
— Казвам, че е напълно разумно полицаите да започнат разследване с анализ на информацията и след това да има човешка намеса, за да проверят защо съществува аномалия. Не смятам, че компютърът трябва да казва кого да арестуват, но може да им помогне да отсеят купата сено.
— Но те сами създават купата, като се ровят в транзитната система. Това е огромно количество информация без почти никаква стойност от полицейска гледна точка. Загуба на време и ресурси.
— Разбирам, че системата не ти харесва, защото ти е причинила неудобство. Но точно ти би трябвало да осъзнаваш ситуацията. Нали не се е случило нищо лошо? Дори се те докарали до вкъщи.
„Заплашиха да ме вкарат в затвора“, помислих си, но реших, че няма смисъл да го казвам.
— Освен това не си ни обяснил защо имаш толкова странен профил на пътуванията.
Това ме озапти.
— Мислех, че разчитате на преценката ми и не искате да ме следите. — Мама го повтаряше достатъчно често. — Наистина ли искате да ви докладвам за всяко пътуване?
— Баща ти ще го очаква. Бъди сигурен.
— И без това не се разбираме напоследък. Как би могло да стане по-лошо?
Тя ме изгледа с типично британски поглед.
— Ще говоря с него.
Щом влязох в стаята си, пуснах ексбокса. Бях закачил проектора на тавана, за да свети към стената над леглото ми. Наложи се да махна пласта пънк рок плакати, които бях свалял от стълбовете.
Изчаках машината да зареди. Мислех да пиша на Ван и Хулу за днешната случка с ченгетата, но не го направих.
Обзе ме същото чувство, както когато разбрах, че са направили стария Салмагунди предател. Този път ме завладя подозрението, че обичният Екснет може би издава местонахождението на потребителите си.
Беше заради думите на татко: „Караш компютъра да създаде среден профил на базата данни и търсиш най-големите отклонения.“
Екснет беше сигурен, защото потребителите не бяха директно свързани към интернет. Те прескачаха от конзола на конзола, докато намереха вързана към мрежата и изпращаха през нея кодираната информация. Никой не може да каже кои пакети са от Екснет и кои са част от нормалната кодирана комуникация, като онлайн банкиране и пазаруване. Беше невъзможно да откриеш кой използва Екснет.
Ами статистиките на Байес? Бях си играл с тях и преди. С Дарил се опитахме да напишем по-добър спам филтър и за целта ни трябваше Байесианска математика. Томас Байес е британски математик от 18-и век, който станал популярен двеста години по-късно, когато учените открили, че техниката му е много полезна за компютърен статистически анализ на информация.
Ето как работи. Да речем, че имаш купчина спам. Вземаш всяка дума и броиш колко пъти се повтаря. Това се нарича хистограма за честотата на думите и ти показва вероятността всеки сбор от думи да е спам. След това вземаш множество нормални писма — в бизнеса ги наричат „шунка“ — и правиш същото.
Изчакваш нов имейл и броиш думите в него. След това използваш хистограмата, за да изчислиш вероятността да е спам. Ако се окаже, че е спам, внасяш промените в хистограмата. Има множество начини да се усъвършенства, но като цяло това е основата на системата. Това е една от онези гениално прости идеи, които ти се струват очевидни, след като вече си научил за тях.