Идеше ми да си завра главата между коленете.
— Хулу, това наистина беше глупаво. Направих го в два през нощта. Бях подивял. Всичко се случи изведнъж. Аз… — Не можех да го обясня. Той беше прав и в това бе проблемът. Вярно, че беше два през нощта, но можех да му се обадя на следващия ден, или на по-следващия. Не го бях направил, защото знаех какво ще каже. Че това е грозен хак и трябва да го обмисля по-добре. Хулу винаги успяваше да превърне среднощните ми идеи в код, но крайният резултат винаги беше по-различен от първоначалния ми замисъл. Исках този проект за себе си. Напълно се бях превърнал в „Мики“.
— Съжалявам — казах накрая. — Наистина съжалявам. Прав си. Просто откачих и направих нещо глупаво. Имам нужда от помощта ти. Не мога да се справя без теб.
— Сигурен ли си?
— Разбира се. Ти си най-добрият програмист, когото познавам. Истински гений. За мен ще е чест, ако ми помогнеш с това.
Той продължи да барабани с пръсти.
— Просто… Ти си лидерът. Ван е мозъкът. Дарил беше… Той беше твоят заместник, който се грижи за организацията и детайлите. Програмирането беше моята роля. Почувствах, че едва ли не вече нямаш нужда от мен.
— Човече, такъв съм идиот. Ти си най-квалифицираният и само ти можеш да направиш това. Наистина, наистина…
— Добре де, стига. Хубаво. Вярвам ти. В момента всички сме скапани. Разбира се, че ще ти помогна. Дори мога да ти платя. Разполагам с малък бюджет за програмисти на хонорар.
— Наистина ли? Никой не ми е плащал за писане на програми.
— Разбира се. Вероятно си достатъчно добър, за да го заслужиш. — Той се усмихна и ме ръгна в рамото. Хулу обикновено е доста сговорчив и точно затова ме беше изплашил толкова.
Платих кафетата и излязохме. Обадих се на нашите да им кажа какво ще правя. Майката на Хулу настоя да ни приготви сандвичи. Заключихме се в неговата стая и започнахме един от най-великите програмистки маратони. След като техните си легнаха към единайсет и половина, отмъкнахме кафемашината и направо се поставихме на кофеинови системи.
Ако никога не сте програмирали, пробвайте. Няма подобно нещо в целия свят. Когато програмирате компютър, той прави точно каквото му казвате. Все едно конструираш машина, кола или газова панта — ползваш инструкции и математика. Чувството е наистина неописуемо. Може да те изпълни с благоговение.
Компютърът е най-сложната машина, с която ще работите. Той е сбор от милиони микротранзистори, които могат да подкарат всяка програма. А когато седнете пред клавиатурата и напишете един ред код, тези транзистори правят каквото им кажете.
Повечето от нас няма да конструират кола. Почти никой няма да създаде авиационна система, да проектира сграда, да направи градоустройствен план.
Това са сложни задачи и не са за всеки. Но компютърът е десет пъти по-сложен и въпреки това ще ти играе по свирката. Можеш да научиш основите на програмирането за един следобед. Започни с лесен език като Python, който е създаден за непрограмисти. Струва си, дори да програмираш само един ден. Компютрите могат, да те контролират, а могат и да помагат в работата ти. Ако искаш власт над машините, трябва да се научиш да програмираш.
Онази нощ написахме много код.
8.
Не само аз бях прецакан от хистограмите. Имаше много хора с ненормален профил на пътуванията. Ненормалното е толкова често срещано, че практически е нормално.
Екснет беше пълен с техните истории, както и вестниците и телевизията. Мъже и жени бяха залавяни в изневяра. Хлапета бяха заловени на забранени срещи с гаджетата си. Едно момче, чиито родители не знаеха, че има СПИН, бе заловено, докато отиваше в клиниката за лекарства.
Това бяха хората, които имаха какво да крият. Не виновни, а хора с тайни. Имаше още много други, които нямаше какво да крият, но въпреки това мразеха да бъдат спирани и разпитвани. Представете си, че някой ви заключи в полицейска кола и ви накара да докажете, че не сте терорист.
Не ставаше дума само за обществения транспорт. Повечето шофьори разполагаха с „ФасТрак“ на сенниците на колите. Това е малък радиочип, който плаща таксите за преминаване по мостовете и ти спестява висенето по опашки. Бяха вдигнали три пъти цената за плащане кеш на моста. Преди това твърдяха, че „ФасТрак“ е по-евтин от анонимния кеш, но не беше така. Колебанията изчезнаха, когато оставиха само една лента за кеш и опашките станаха още по-дълги.