— Аха — отвърнах мрачно. — Проблемът не е в това, че говори. Ако спреш баща ми и го накараш да докаже, че не е педофил или продаващ наркотици терорист, ще побеснее. Направо ще откачи. Мрази да го карат да чака, когато се обажда за кредитната карта. Ако трябва да стои един час в полицейска кола, ще получи аневризъм.
— Измъкват се безнаказано само защото нормалните изпитват самодоволство пред ненормалните — каза тя. — Ако започнат да спират всеки, ще настане бедствие. Никой няма да стига доникъде, защото ще чака да бъде разпитан. Абсолютен блокаж.
Иха!
— Ван, ти си гений.
— Продължавай да говориш. — Тя се усмихваше леко и ме гледаше с премрежени очи. Почти романтично.
— Наистина. Можем да го направим. Няма проблем да разбъркаме профилите. Лесно ще ги накараме да започнат да спират хората.
Ван стана, отметна косата си и се втренчи в мен. Усетих трепване в стомаха. Може би я бях впечатлил истински.
— Трябва ни клониращо устройство — продължих. — Лесно се набавят. Може да се намери за десет долара от магазина. След това ще се мотаем й ще разменяме данните на хората, заменяйки кодовете на техните транзитни карти и „ФасТрак“ с чужди. Така всичко ще е странно и всички ще изглеждат виновни. След това: тотален блокаж.
Ван сви устни и си махна очилата. Тогава разбрах, че е толкова ядосана, че не може да говори.
— Сбогом, Маркъс. — Тя стана и преди да се осъзная, вече се отдалечаваше. Почти тичаше.
— Ван! — Изправих се и тръгнах след нея. — Ван! Почакай!
Тя ускори крачка и се наложи да тичам, за да я стигна.
— Ван, какво ти става, по дяволите? — казах аз и я дръпнах за ръката. Тя се отскубна толкова силно, че се ударих по лицето.
— Ти си психопат, Маркъс. Ще изложиш всичките си приятелчета от Екснет на опасност и отгоре на това ще превърнеш целия град в заподозрени терористи. Няма ли да спреш, преди да нараниш някого?
Отворих и затворих уста няколко пъти.
— Ван, не аз съм проблемът, а те. Не аз арестувам хора и ги хвърлям по затворите. Службата за вътрешна сигурност го прави. Аз се боря, за да престанат.
— Как, като влошаваш нещата?
— Може би трябва да станат по-лоши, за да се оправят. Нали ти го каза? Ако почнат да спират всеки…
— Но нямах предвид да ги накараш да арестуват всички. Ако искаш да протестираш, върви на шествие. Направи нещо позитивно. Не научи ли нищо от Дарил? Нищо?
— Научих, по дяволите! — Започвах да губя контрол. — Научих, че не мога да им вярвам. Че ако не се бориш с тях, значи им помагаш. Че ще превърнат страната в затвор, ако им позволим. Ти какво научи, Ван? Да се страхуваш и да навеждаш глава, с надеждата, че няма да те забележат? Мислиш ли, че ще стане по-добре? Ако не направим нещо, това ще е само началото. Ще става все по-лошо. Искаш ли да помогнеш на Дарил? Тогава ми помогни да ги съборим!
Ето отново. Клетвата ми. Не да измъкна Дарил, а да съборя цялата СВС. Дори аз знаех, че е налудничаво. Но това беше планът ми. Нямаше никакво съмнение.
Ван ме блъсна с две ръце. Беше заякнала от фехтовката, хокея на трева, лакроса и останалите женски спортове в училище. Паднах по задник на мръсния тротоар. Тя си тръгна, а аз не я последвах.
Това беше първата ми публикация в „Открит бунт“, моят Екснет сайт. Пишех като Мики и бях тръгнал по пътеката на войната.
Може би цялото автоматично наблюдение е за залавяне на терористи. Може би рано или късно ще заловят терорист. Проблемът е, че залавят нас, въпреки че не правим нищо лошо.
Колкото повече хора хваща системата, толкова по-голямо е недоволството. Ако хване твърде много хора, ще умре.
Схванахте ли идеята?
Пуснах указания как да си направят клониращи устройства и колко близо да застанат до човек, за да прочетат и променят данните му. Пъхнах собствения си клонер в джоба на черното яке за мотокрос и тръгнах за училище. Успях да клонирам шест чипа от вкъщи до „Чавес“. Щом искаха война, щяха да я получат.
Ако някога правите такава простотия, като автоматичен детектор за терористи, ето основният математически урок, който трябва да знаете. Нарича се „парадокс на фалшивия позитив“ и е доста омотан.
Да речем, че има нова болест, наречена СуперСПИН. Само един на милион се заразява от нея. Изобретявате тест, който е 99% точен. Тоест 99% от времето ще дава точен резултат — „да“, ако обектът е болен, и „не“, ако не е заразен. Тествате един милион души.