ПВП е термин за битка играч срещу играч. В „Денонощно плячкосване“ има множество неутрални зони, където можех да свикам репортерите, без да се притеснявам, че някой играч ще ги избие по средата на пресконференцията.
— Не знам нищо за това.
— Виж в „Гугъл“. Сигурна съм, че има статии как се провежда пресконференция. Щом президентът се справя, и ти ще успееш. Та той дори не може да си върже обувките без чужда помощ.
Поръчахме си още кафе.
— Ти си много умна жена.
— И красива — добави тя.
— Това също.
15.
Обявих пресконференцията в блога още преди да пратя покани на журналистите. Усещах, че искат да ме изкарат върховен командващ на някакво партизанско движение, и реших, че ще е най-добре още хора да отговарят на въпроси.
Пратих писма на пресата. Отговорите бяха от объркани до ентусиазирани. Само репортерката от „Фокс“ беше разгневена, че я карам да играе игра. Останалите смятаха, че ще се получи добра история, но им трябваха доста указания как да влязат.
Избрах осем часа, след вечеря. Мама ме питаше къде се шляя всяка вечер и се наложи да изплюя камъчето за Анджи. Тя ме изгледа с меланхолия, сякаш си мислеше, че малкото й момче вече е пораснало. Искаше да се запознае с Анджи и аз се възползвах от това. Обещах да я доведа следващата вечер, ако тази ме пуснат на кино.
Майката и сестрата на Анджи пак ги нямаше. Не се задържаха много вкъщи. Бяхме сами с двата ексбокса. Бях донесъл и моя, за да можем да влезем едновременно.
Докато машините зареждаха, аз се разхождах нервно из стаята.
— Всичко ще е наред — каза тя, гледайки екрана. В Пазара на Едноокия Пит имаше 600 играчи! Бяхме избрали този пазар, защото бе най-близо до мястото, където се пускаха новите играчи. Там трябваше да се появят репортерите, освен ако нямаха стари акаунти в играта. Бях помолил наоколо да има хора, които да насочват всеки, който изглежда неориентиран.
— Какво да им кажа, по дяволите?
— Просто отговаряй на въпросите. Ако някой не ти харесва, игнорирай го. Друг ще му отговори. Всичко ще е наред.
— Това е лудост.
— Перфектно е, Маркъс. Ако искаш да прецакаш СВС, трябва да ги злепоставиш. Няма как да ги надстреляш. Твоето оръжие е способността да ги направиш на идиоти.
Легнах на леглото и поставих глава в скута й, а тя започна да ме гали. Преди взривовете пробвах различни прически и си боядисвах косата в откачени цветове. След като излязох от затвора, вече не ми пукаше. Беше пораснала и един ден я остригах съвсем късо. Така не изискваше голяма поддръжка и помагаше да не се набивам на очи, като ходех да заглушавам и да клонирам чипове.
Вдигнах клепачи и се взрях в нейните големи кафяви очи зад очилата. Бяха влажни и изразителни. Ако искаше да ме разсмее, се пулеше, но можеше да изглежда тъжна или пък мързелива, което ме разтапяше.
Точно такива номера играеше в момента.
Надигнах се и я прегърнах. Тя ми отвърна. Целунахме се. Целуваше се невероятно. Знам, че вече го казах, но си струва да повторя. Бяхме се натискали доста, но все спирахме, преди да се разгорещим.
Този път исках да отида по-далеч. Надигнах тениската й. Анджи вдигна ръце. Знаех, че ще го направи. Още от онази нощ в парка. Може би затова не отивах по-далеч. Знаех, че тя няма да ме спре, и това ме плашеше.
Не и тази вечер. Пресконференцията, караниците с нашите, международното внимание и движението, което бе поело по собствен път, караха кръвта ми да кипи.
Тя беше красива, умна, забавна и започвах да се влюбвам в нея.
Изви гръб, за да ми помогне да махна фланелката. Посегна зад себе си и сутиенът й се свлече. Взрях се затаил дъх в гърдите й. Тя свали моята тениска и ме придърпа към себе си.
Превъртяхме се на леглото, докосвахме се и стенехме.
Анджи целуна гърдите ми и аз направих същото. Не можех да дишам, не можех да мисля. Само докосвах и целувах.
Предизвикахме се да продължим напред. Откопчах дънките й. Тя откопча моите. Дръпнах ципа и ги смъкнах. Тя направи същото. След миг бяхме голи, с изключение на чорапите ми, които свалих с палци.
В този момент забелязах часовника, който лежеше претърколен на пода.
— Мамка му! — изпищях. — Почва след две минути! — Не можех да повярвам, че се готвя да спра в този момент. Ако ме бяха попитали дали ще си прекъсна сефтето, ако хвърлят ядрена бомба в същата стая, отговорът щеше да е стопроцентово „НЕ“.