„Казват, че нямат име. Аз ще им дам. Да ги наричаме «Кал Каида». Вършат работата на терористите на домашния фронт. Когато нападнат Калифорния отново, тези малки негодници ще носят същата вина като арабите.“
Лидерите на антивоенните движения се разграничиха от нас. Един дори заяви, че сме изфабрикувани от СВС, за да ги дискредитират.
СВС също свикаха пресконференция и заявиха, че ще затегнат сигурността в Сан Франциско. Бяха намерили клониращо устройство и демонстрираха как действа при кражба на кола. Предупреждаваха всички да внимават за подозрителни действия на младежи, особено ако не им се виждат ръцете.
Не се шегуваха. Свърших есето си за Керуак и почнах да пиша за Лятото на любовта през 1967-а, когато хипитата превзели града. Имаше музей, както и други архиви, където да погледна.
Не беше лесно. До края на седмицата ме спираха средно по четири пъти на ден. Полицаите гледаха личната ми карта и ме разпитваха, пулейки се на писмото от „Чавес“.
Имах късмет. Не ме арестуваха. За разлика от мнозина други. Всяка вечер СВС обявяваше арести на „лидери“ и „оператори“ от Екснет. Камерите снимаха хора, които не познавах, показваха устройствата, намерени в джобовете им. Според СВС арестантите назовавали имена и компрометирали Екснет, така че скоро щели да последват нови арести. Често се споменаваше името „Мики“.
На татко това му харесваше. Гледахме заедно новините. Той сияеше, а аз треперех.
— Трябва да видиш как ще разнищят тези деца. Взимат две хлапета и почват да сравняват контактите в месинджърите и телефоните им. Сравняват ги и търсят нишка, за да заловят други. Ще разплетат всичко като стар пуловер.
Отмених вечерята с Анджи и взех да прекарвам повече време у тях. Сестра й Тина започна да ме нарича „гостът“. „Гостът ще вечеря ли с нас и тази вечер?“ Харесвах Тина. Тя се интересуваше само от срещи и момчета, но беше забавна и обичаше Анджи. Една вечер, докато миехме чиниите, ме заговори.
— Маркъс, изглеждаш свестен тип. Сестра ми е луда по теб, а и аз те харесвам. Но трябва да ти кажа нещо. Ако разбиеш сърцето й, ще те намеря и ще ти издърпам скротума над главата. Не е красива гледка.
Уверих я, че по-скоро сам ще си издърпам скротума, отколкото да нараня Анджи.
— Радвам се, че се разбрахме — кимна тя.
— Сестра ти е откачена — казах по-късно на Анджи, докато преглеждахме блоговете.
— Да не ти приложи репликата за скротума? Мразя да прави така. Обожава думата „скротум“. Нищо лично.
Целунах я и продължихме да четем.
— Чуй това — обади се тя. — Полицията прогнозира между четиристотин и шестстотин ареста в най-голямата координирана операция срещу дисидентите от Екснет.
Имах чувството, че ще повърна.
— Трябва да спрем това. Знаеш ли, че има хора, които заглушават още повече само за да покажат, че не са сплашени? Това не е ли лудост?
— Според мен е храброст. Не можем да ги оставим да ни изплашат.
— Какво? Не, Анджи. Не можем да позволим стотици хора да отидат в затвора. Не си била там. Аз бях. По-зле е, отколкото си мислиш. Не можеш да си представиш.
— Имам доста богато въображение.
— Престани! Бъди сериозна поне за секунда. Няма да направя това. Няма да пратя тези хора в затвора. В противен случай ще съм човекът, за когото ме смята Ван.
— Маркъс, говоря сериозно. Мислиш ли, че тези хора не знаят, че ще отидат в затвора? Те вярват в каузата. И ти вярваш. Приеми, че знаят в какво се замесват. Не може ти да решаваш какви рискове да поемат.
— Отговорността е моя, защото ако им кажа да спрат, ще го направят.
— Мислех, че не си им лидер?
— Не съм. Но какво да направя, ако ме търсят за съвет? Нося отговорност за тяхната безопасност. Не разбираш ли?
— Разбирам, че си готов да побегнеш при първия сигнал за опасност. Страх те е, че ще научат кой си. Страх те е за собствената ти кожа.
— Това не е честно. — Станах и се отдръпнах от нея.
— Така ли? Кой щеше да получи инфаркт, като разбра, че тайната му самоличност е разкрита?
— Това беше различно. Сега не става дума за мен. Защо се държиш така?
— А ти защо се държиш така? Защо не искаш да си човекът, който имаше достатъчно смелост да започне всичко това?
— Това не е смелост, а самоубийство.
— Евтина тийнмелодрама, Мики.
— Не ме наричай така.