Сиво парче хартия, оръфано там, където беше откъснато. Беше покрито с най-дребния и внимателен ръкопис, който съм виждал. Листът беше изписан от двете страни, от най-горния ляв ъгъл, до подписа долу вдясно.
Подписът беше простичък: ЗЕБ.
Започнах да чета.
Скъпи Маркъс.
Не ме познаваш, но аз те познавам. През последните три месеца, след взривяването на моста, бях затворен на Трежър Айланд. Бях на двора в деня, когато ти заговори азиатското момиче и те биха. Беше смел. Браво на теб.
На следващия ден получих възпален апандисит и се озовах в лечебницата. На съседното легло лежеше момче на име Дарил. Двамата се възстановявахме дълго и когато се оправихме, щеше да е твърде неудобно да ни пуснат.
Затова решиха, че трябва да сме наистина виновни. Разпитваха ни всеки ден. Знам, че си минал през това. Представи си да продължава месеци. С Дарил бяхме съкилийници. Знаехме, че ни подслушват, затова си говорехме само глупости. Но нощем си тракахме по ръцете съобщения с морзовия код. (Знаех си, че един ден морзът ще се окаже полезен.)
В началото въпросите бяха обичайно глупави. Кой го направи? Как? След известно време започнаха да ни питат за Екснет. Разбира се, не бяхме чували за подобно нещо, но това не ги спря.
Дарил каза, че са му показвали клонери за чипове, ексбоксове и други устройства и са искали да знаят кой ги ползва и как се е научил да ги модифицира. Разказа ми за вашите игри и какви неща сте научили.
СВС ни разпитваше за нашите приятели. Кого познаваме? Какви хора са? Имат ли политически убеждения? Имат ли проблеми в училище или със закона?
Наричахме затвора Гитмо в Залива. Измъкнах се преди седмица и смятам, че хората не знаят, че синовете и дъщерите им са затворени насред Залива. През нощта чувахме звуците от града.
Измъкнах се миналата седмица. Няма да кажа как, в случай че бележката попадне в неподходящи ръце. Нека и други успеят да се възползват.
Дарил ми каза как да те открия и ме накара да обещая, че ще ти предам каквото зная. След като го направих, мисля да се омитам оттук. Махам се от тази страна. Майната й на Америка.
Бъди силен. Те се страхуват от теб. Наритай им задника и заради мен. Не се оставяй да те хванат.
Очите ми се напълниха със сълзи, щом стигнах до края. Някъде имах запалка, с която оголвах жици. Намерих я и я вдигнах към бележката. Знаех, че съм длъжен да я унищожа, заради Зеб. Никой не биваше да я вижда, за да не стигнат до него.
Вдигнах пламъка към бележката, но не можах да го направя.
Дарил.
Покрай всички мизерии с Анджи, Екснет и СВС бях забравил, че той съществува. Беше се превърнал в призрак, като стар приятел, който се е преместил, или е заминал на обменни начала. През цялото време са го разпитвали и са го карали да им обяснява за Екснет и заглушителите. Намираше се в Трежър Айланд, изоставена военна база, недалеч от взривения мост. Беше толкова близо, че буквално можех да доплувам дотам.
Оставих запалката и прочетох пак бележката. Този път се разплаках. Спомените се върнаха. Въпросите на късо подстриганата жена, миризмата на урина, която бавно съхне по панталоните ми.
— Маркъс?
Вратата ми беше отворена. Мама стоеше на прага и ме гледаше тревожно. От колко ли време беше там?
Опитах да потисна сълзите си и издухах нос.
— Здрасти, мамо.
Тя влезе в стаята и ме прегърна.
— Какво става? Искаш ли да поговорим?
Бележката лежеше на масата.
— От приятелката ти ли е? Всичко наред ли е?
Беше ми дала изход. Можех да обясня всичко като проблем с Анджи и тя щеше да ме остави на мира. Отворих уста да го направя и всичко излезе от само себе си.
— Бях в затвор. След като взривиха моста. През цялото време бях в затвор.
Воплите въобще не звучаха като моя глас. По-скоро звучах като ранено животно. Ревах, докато не ме заболяха гърлото и гърдите.
Мама ме прегърна, както правеше, когато бях малък. Погали косата ми и зашепна, докато не се успокоих.
Поех си дъх, а тя ми донесе чаша вода. Седнах на леглото си, тя се настани на стола и аз й разказах всичко. Всичко.
Е, поне по-голямата част.
16.
В началото мама беше шокирана, после се разгневи, а накрая ме слушаше с отворена уста. Разказах й за разпитите, напикаването, торбата на главата, за Дарил. Показах й бележката.