Къщата й беше обзаведена в минималистично японски стил. Няколко пропорционални мебели, големи саксии с бамбук и нещо като ръждясал дизелов двигател, поставен на мраморен постамент. Хареса ми. Подът беше от стари дъски и цепнатините не бяха запълнени. Това също ми хареса, особено като ходех по чорапи.
— Имам кафе — предложи Барбара. — Кой иска?
Всички вдигнахме ръце. Изгледах нашите предизвикателно.
— Добре.
Тя изчезна в друга стая и се върна с бамбуков поднос, на който имаше термос с кафе и чаши с грубовата украса. И това ми допадна.
— Така — започна тя, след като всички се обслужихме. — Много се радвам да ви видя. Маркъс, мисля, че последния път ти беше на седем години. Много се вълнуваше от новата си видеоигра и непрекъснато ми я показваше.
Това не го помнех, но явно беше вярно. Вероятно ставаше дума за старата ми „Сѐга Дриймкаст“.
Журналистката извади диктофон, тетрадка и химикал.
— Готова съм да чуя вашата история и обещавам да проявя доверие. Но не мога да обещая, че ще направя нещо с нея и че ще бъде публикувана. — Осъзнах, че мама е поискала голяма услуга, събуждайки тази жена, без значение дали бяха приятелки. Сигурно не беше лесно да си известен разследващ репортер. Вероятно имаше един милион хора, които искаха да я привлекат за каузата си.
Мама ми кимна. Въпреки че вече бях разказал историята си три пъти за една вечер, сега ми беше трудно. Беше някак по-различно, защото щеше да даде началото на изцяло нов ход в играта.
Започнах бавно, а Барбара си водеше бележки. Изпих цяла чаша кафе само докато обясня какво е АРИ и как се измъкнахме от училище, за да играем. Родителите ми и бащата на Дарил слушаха напрегнато. Изпих нова чаша, докато разказвах за задържането. Като приключих, бях изпил голяма част от кафето в термоса и зверски ми се пикаеше.
Банята й беше в същия стил като дневната и имаше органичен сапун, миришещ на глина. Върнах се и видях, че възрастните ме очакват търпеливо.
След това заговори мистър Гловър. Обясни, че е ветеран и синът му е добро момче. Разказа как се е почувствал, когато решил, че детето му е мъртво, и че бившата му жена припаднала и била откарана в болница. Поплака малко, без да се срамува. Сълзите се стичаха по грубото му лице и мокреха яката на униформата.
Когато приключихме, Барбара отиде в другата стая и донесе шише уиски.
— Това е петнайсетгодишен „Бушмилс“ — каза тя и извади четири чаши. Мен ме прескочи. — Не се продава от десет години. Мисля, че е добър момент да го отворим.
Наля им по малко и пресуши половината от своята чаша на един дъх. Останалите я последваха. Наляха си още.
— Добре. Ето какво мога да ви кажа веднага. Вярвам ви. Не само защото познавам Лилиан. Историята звучи достоверно и потвърждава някои слухове. Но не мога да я пусна само на вашата дума. Трябва да проуча всеки аспект от нея и всеки момент от живота ви. Трябва да знам дали премълчавате нещо, което може да ви дискредитира. Трябва ми всичко. Вероятно ще минат седмици, преди да съм готова. Освен това трябва да помислите за вашата безопасност и за Дарил. Ако притиснем СВС, могат да го преместят някъде далече. Например в Сирия. А може да направят и нещо по-лошо. — Не го изрече, но очевидно имаше предвид убийство. — Ще сканирам тази бележка и искам да направя снимки. Сега и по-късно. Всичко трябва да се документира внимателно.
Отидох с нея до кабинета й, за да сканираме бележката. Очаквах някакъв старомоден компютър, който да пасне на дизайна, но там имаше абсолютно модерна машина с плоски екрани и скенер, който можеше да поеме цяла страница от вестник. С одобрение забелязах, че използва „ПараноидЛинукс“. Жената си вършеше работата сериозно.
Бръмченето на компютъра създаваше достатъчен щит, но въпреки това затворих вратата и се приближих до нея.
— Барбара?
— Да?
— Нали питаше за нещо, което може да ме дискредитира?
— Да?
— Нали не могат да те принудят да разкриеш това, което ще ти кажа?
— На теория. Но по-скоро бих отишла в затвора, отколкото да разкрия източник.
— Добре, добре. Вярвам ти. — Поех си дъх. — Нали си чувала за Екснет и Мики?
— Да?
— Аз съм Мики.
— Аха.
Тя обърна бележката, за да сканира и другата страна. Скенерът имаше невероятна резолюция, около десет хиляди точки на инч. На екрана текстът изглеждаше като под електронен микроскоп.