— Това малко усложнява нещата.
— Да — въздъхнах аз. — Сигурно.
— Родителите ти не знаят, нали?
— Не. И не съм сигурен дали искам да разбират.
— Ще трябва да го обмислиш. Аз също. Можеш ли да дойдеш в офиса ми? Искам да си поговорим подробно за това.
— Имате ли ексбокс „Юнивърсъл“? Аз ще донеса инсталационен диск.
— Да, сигурна съм, че ще се намери. Като дойдеш, кажи на рецепционистката, че се казваш „мистър Браун“. Те знаят какво значи това. Няма да се записва, че си идвал, и камерите ще бъдат изключени, докато си там.
— Иха! На една вълна сме.
Тя се усмихна и ме потупа по рамото.
— Хлапе, аз съм в играта от дяволски много време. Засега съм изкарала повече време на свобода, отколкото зад решетките. Параноята е мой приятел.
На другия ден бях като зомби в училище. Бях спал около три часа и дори трите чаши с кофеинова тиня от турчина не можаха да ме оправят. Проблемът с кофеина е, че като привикнеш, ти трябват все по-големи дози.
След училище исках само да се прибера и да поспя, но имах среща в „Бей Гардиън“. Тръгнах към портала със сведен поглед и завих по 24-а улица. Някой закрачи до мен. Познах обувките и спрях.
— Анджи?
Тя изглеждаше също като мен. Недоспала и с кървясал поглед.
— Здравей. Изненада. Реших да си дам почивка от училище. И без това не мога се концентрирам.
— Аа…
— Млъкни и ме прегърни, идиот такъв.
Направих го. Беше приятно. Даже повече от приятно. Все едно ампутирана част от мен се беше завърнала.
— Обичам те, Маркъс Ялоу.
— Обичам те, Анджела Карвели.
— Добре. — Тя ме пусна. — Хареса ми публикацията защо не заглушаваш. Уважавам решението ти. Намери ли някакъв начин да ги заглушаваме, без да ни хванат?
— Отивам на среща с разследващ репортер. Ще публикува историята за задържането ми и за създаването на Екснет. Ще пише и че държат Дарил в таен затвор на Трежър Айланд.
— Аха. — Тя се озърна встрани. — Не можа ли да измислиш нещо по-амбициозно?
— Искаш ли да дойдеш?
— Естествено. И искам да ми обясниш подробностите, ако нямаш нищо против.
Разказах й всичко, не беше трудно. Тя държеше ръката ми и често я стискаше.
Качихме се в офиса на „Бей Гардиън“, като вземахме по две стъпала наведнъж. Сърцето ми биеше лудо. Изправих се пред отегченото момиче на рецепцията.
— Тук съм да видя Барбара Стратфорд. Името ми е мистър Грийн.
— Искате да кажете „мистър Браун“?
— Да — изчервих се аз. — Мистър Браун.
Тя направи нещо на компютъра и кимна.
— Седнете. Барбара ще дойде след минута. Да ви предложа ли нещо?
— Кафе — отвърнахме в унисон. Още една причина да обичам Анджи: пристрастени сме към еднаква дрога.
Секретарката — красива латиноамериканка, малко по-голяма от нас, облечена в ретро хипи стил — ни кимна и донесе две чаши с емблемата на вестника.
Отпивахме мълчаливо и наблюдавахме влизащите репортери и посетители. Най-сетне Барбара се появи. Носеше почти същите дрехи като миналата нощ. Отиваха й. Смръщи се, като видя, че си водя компания.
— Здрасти — казах аз. — Това е…
— Мис Браун. — Анджи протегна ръка. Вярно, че не трябваше да разкриваме самоличността си. — Работя с мистър Грийн. — Тя ме сръга леко.
— Да вървим. — Барбара ни заведе в стая с фасаден прозорец и спуснати щори. Извади дигитален диктофон, нова тетрадка и органични бисквити.
— Искаш ли да запишем разговора?
Не бях се замислял. Можеше да се окаже полезно, ако решах да оспоря нещо от публикацията й. Но ако не можех да й имам доверие, бях обречен.
— Не, няма проблеми.
— Добре, да започваме. Госпожице, името ми е Барбара Стратфорд и съм разследващ репортер. Предполагам, знаеш защо съм тук, но ми е любопитно ти защо си дошла.
— Аз работя с Маркъс по Екснет. Трябва ли да си кажа името?
— Засега не е нужно. Може да останеш анонимна. Маркъс, исках да ми разкажеш всичко, за да видим как се връзва с историята за твоя приятел Дарил и бележката. Може да я изкараме повод за създаването на Екснет. „Създадоха си враг, когото няма да забравят.“ Но, честно казано, по-добре да не отиваме в тази посока.
Предпочитам чиста история за таен затвор в задния ни двор, без да трябва да споря дали задържаните са от хората, които щом се измъкнат, създават движение против правителството. Сигурна съм, че разбираш това.