След това попаднах на нещо, което беше криптирано с обществения ми ключ. Никой друг не можеше да го прочете, но аз не знаех кой го е писал. Подателят беше Маша, което можеше да е име или ник. Нямаше как да знам.
Мики,
Ти не ме познаваш, но аз те познавам.
Арестуваха ме в деня, когато взривиха мостовете. Разпитваха ме. Решиха, че съм невинна. Предложиха ми работа: да им помогна да заловят хората, които са убили моите съграждани.
Тогава звучеше като добра идея. Не осъзнавах, че работата ми ще е да следя хлапета, които не искат градът им да се превърне в затвор.
Внедрих се в Екснет в деня на създаването й. В твоята мрежа на доверие съм. Ако исках да издам самоличността си, можех да ти пиша от мейл, на който вярваш. Даже от три. Влязла съм изцяло в мрежата ти, както само друг седемнайсетгодишен може. Някои от писмата, които получаваш, са внимателно подбрани дезинформации от мен и шефовете ми.
Не знаят кой си, но се доближават. Продължават да пречупват хора и да ги компрометират. Превръщат хлапетата в информатори. В момента в Екснет има стотици хора, работещи за СВС. Имам техните имена, никове и ключове. Обществени и лични.
Още от появата на Екснет опитваме да пробием „ПараноидЛинукс“. Резултатите са незначителни, но успехът е неминуем. Направим ли го, ти си мъртъв.
Ако началниците ми разберат, че ти пиша това, ще лежа в Гитмо в Залива, докато не стана на осемдесет и пет.
Дори да не успеят да пробият „ПараноидЛинукс“, има фалшиви копия на „ПараноидЕксбокс“. Отметките не съвпадат, но колко хора ги проверяват, освен мен и теб? Много хлапета са вече мъртви, въпреки че не го осъзнават.
На шефовете ми им остава само да подберат подходящия момент да те арестуват, за да извлекат най-голяма медийна изгода. Това ще се случи съвсем скоро. Повярвай ми.
Сигурно се чудиш защо ти казвам това.
Аз също.
Ето какво. Съгласих се на тази работа, защото исках да се боря с терористи. Вместо това шпионирам американци, които вярват в неща, които СВС не харесва. Не хора, които искат да взривят мостове, а демонстранти. Не мога повече.
Нито пък ти. Както казах, въпрос на време е да се озовеш в окови на Трежър Айланд. Не дали, а кога.
На мен ми писна. Познавам хора в Лос Анджелис. Казаха, че ще ме покрият, ако искам да се измъкна.
Искам.
Готова съм да те взема с мен, ако поискаш. По-добре да си боец, отколкото мъченик.
Ако дойдеш с мен, ще измислим заедно как да ги победим. Умна съм колкото теб. Повярвай.
Какво ще кажеш?
Ето обществения ми ключ.
Когато не знаеш какво става ти, тичай наоколо и пищи.
Чували ли сте тази рима? Не е добър съвет, но се спазва лесно. Скочих от леглото и закрачих из стаята. Сърцето ми препускаше, а главата ми бучеше, но вече не от сексуална възбуда, а от неподправен ужас.
— Какво има? — попита Анджи.
Посочих екрана от моята страна на леглото. Тя се извъртя, взе клавиатурата и зачете.
Продължавах да крача.
— Това трябва да е блъф — каза тя. — СВС си играе с теб.
Погледнах я. Хапеше устни, сякаш сама не си вярваше.
— Мислиш ли?
— Естествено. Не могат да те победят, затова използват всякакви методи.
— Аха.
Седнах на леглото. Още дишах учестено.
— Спокойно. Това са само психоигрички. Ето. Преди не ми беше вземала клавиатурата, но сега между нас имаше нова интимност. Написа бърз отговор.
Добър опит.
Пишеше като Мики. Бяхме станали още по-близки.
— Криптирай го. Да видим какво ще отговори.
Не знаех дали това е най-добрата идея, но нямах друга. Заключих го с личния си ключ и с обществения, който Маша беше посочила.
Отговорът дойде мигновено.
Предполагах, че ще кажеш нещо такова.
Ето хак, за който не си се сетил. Мога да изпратя тунелно видео през DNS. Ето няколко клипчета. Виж ги, преди да решиш дали да ми повярваш.
Беше прикрепила сорскод за програма, която предаваше видео през Домейн Нейм Сървис протокол.
Нека ви обясня. Всеки интернет протокол е поредица от текст, изпратена в определен ред. Все едно имаш камион и вкарваш кола в него, в багажника й слагаш мотоциклет, към него завързваш колело, а на колелото окачваш ролери. Само че ако искаш, можеш да прикачиш камиона към ролерите.
Например вземете Симпъл Мейл Транспорт Протокол или SMTP, който се ползва за изпращане на поща.