Ето примерен разговор между мен и сървъра, ако пращам съобщение до себе си:
ЗДРАВЕЙ littlebrother.com.se
250 mail.pirateparty.org.se Здравей mail.pirateparty.org.se, радвам се да те видя
MAIL FROM: m1k3y@littlebrother.com.se
250 2.1.0 m1k3y@littlebrother.com.se… Изпращач ок
RCPT TO: m1k3y@littlebrother.com.se
250 2.1.5 m1k3y@littlebrother.com.se… Получател ок
DATA
354 Въведи писмо, свърши с „.“ на нов ред
Когато не знаеш какво става ти, тичай наоколо и пищи
250 2.0.0 k5SMW0xQ006174 Съобщението прието за доставяне.
КРАЙ
221 2.0.0 mail.pirateparty.org.se затваряне на връзката
Връзката затворена от чуждестранния хост.
Граматиката на този разговор е разработена през 1982 от Джон Постел, един от интернет пионерите, който буквално държал бавните сървъри под бюрото си в Южнокалифорнийския университет. През палеолита.
Сега си представете, че вържете мейл сървър към месинджър сесия. Може да пратите съобщение „ЗДРАВЕЙ littlebrother.com.se“ и той ще ви отговори „P250 mail.pirateparty.org.se ЗДРАВЕЙ mail.pirateparty.org.se радвам се да те видя“. С други думи, може да водиш същия разговор през месинджъра, както през SMTP. С малко настройки цялата работа с писмата може да се извършва в чат. Или в уебсесия. Или в каквото и да е.
Това се нарича „тунел“. Слагаш SMTP в чат тунел. След това можеш да сложиш чата в SMTP, вмъквайки тунел в тунела.
На практика всеки интернет протокол е податлив на процеса. Готино е, защото дори само да имаш достъп до уебстраници, може да създадеш тунел за пощата. Или пък да се вържеш към любимото си P2P. Може дори да направиш тунел за Екснет, който на свой ред е тунел за десетина протокола.
Домейн Нейм Сървис е интересен и древен интернет протокол, датиращ от 1983-а. Това е системата за конвертиране на името на компютъра, например pirateparty.org.se в IP номер, който компютрите използват, за да си комуникират в мрежата, например 204.11.50.135.
Работи като магия, въпреки милионите си вариации. Всеки доставчик има DNS сървър, както държавата и много от частните оператори. Всички си говорят през цялото време, изпращайки и приемайки заявки. Колкото и да е странно името на компютъра, то се превръща в номер.
Преди DNS е имало файл HOSTS. Ако щете вярвайте, това е било списък с името и адреса на всеки компютър, свързан към интернет. Всяка машина имала копие от него. Накрая файлът станал твърде голям, за да се обменя, и измислили DNS. Преди, ако със сървърите на Джон Постел се случело нещо, всички машини в интернет губели способността да се свързват една с друга. Сериозно.
Днес има DNS навсякъде. Всяка мрежа си има сървър и той е конфигуриран да си говори с останалите и със случайни хора из интернет.
Маша бе открила начин да създаде тунел за видео стрийм през DNS. Раздробяваше видеото на милиони парченца и го криеше в нормалните съобщения на системата. Чрез нейния можех да го изтегля от всички сървъри в мрежата с изумителна скорост. Сигурно изглеждаше странно на хистограмите. Все едно преглеждах адреса на всеки компютър по света.
Но пък имаше две предимства, които оцених веднага. Получих картина още щом цъкнах на линка и нямах никаква идея къде се намира. Беше абсолютно анонимно.
В началото дори не погледнах съдържанието на клипа. Бях възхитен от идеята на хака. Видео стрийм през DNS? Това беше толкова умно и шантаво, че на практика бе почти извратено.
Постепенно осъзнах какво виждам.
Беше конферентна маса в стая, с огледало на едната стена. Познавах тази стая. В нея късо подстриганата жена ме беше накарала да кажа паролата си. Около масата имаше пет удобни стола, а в тях се бяха разположили петима униформени от СВС. Разпознах генерал-майор Ли Гелман, който командваше силите в района, както и късо подстриганата жена. Останалите не бях виждал. Всички гледаха към видеоекран в единия край на масата, от който грееше доста по-познато лице.
Кърт Руни, главен стратег на президента. Човекът, който бе довел партията до три поредни мандата и се точеше за четвърти. Наричаха го Безмилостния и бях гледал репортажи за него. Държеше персонала си изкъсо. Беше възрастен, с бледосиви очи, широки ноздри и тънки устни. Все едно постоянно надушваше нещо лошо.
Това беше човекът от екрана. Той говореше, а останалите слушаха внимателно и прилежно си водеха бележки.
— … казват, че са сърдити на властите, но трябва да покажем на страната, че трябва да вини терористите, а не правителството. Разбирате ли ме? Нацията не обича този град. За нея това е Содом и Гомор, пълен с педали и атеисти, които трябва да гният в ада. Единствената причина, заради която на хората им пука какво мислят те, е, че Сан Франциско имаше късмета да бъде взривен от ислямски терористи. Тези хлапета от Екснет може да са ни истински полезни. Колкото по-радикални стават, толкова повече нацията ще разбира, че има заплахи навсякъде.