Публиката му спря да пише.
— Мисля, че можем да го контролираме — каза късо подстриганата жена. — Хората ни в Екснет вече имат голямо влияние. Ръководят около петдесет блога, наводняват чат каналите, свързват се един с друг, предимно следвайки линията, наложена от Мики. Вече доказаха, че могат да провокират радикални действия, въпреки че Мики се опитва да ги спре.
Генерал-майор Гелман кимна и каза:
— Мислехме да ги оставим до месец преди междинните. — Явно говореха за изборите, а не за моите изпити. — Това беше първоначалният план, но явно…
— Имаме друг план за междинните — каза Руни. — Няма да ви го разкривам, но по-добре не правете планове за пътуване. Насъскайте Екснет колкото се може по-скоро. Докато са умерени, те са ни в тежест. Трябва да са радикални.
Клипчето свърши.
Двамата с Анджи седяхме на леглото и гледахме екрана. Анджи се пресегна и го пусна отново. Изгледахме го. Втория път беше още по-лошо.
Избутах клавиатурата и станах.
— Омръзна ми да се страхувам. Да го занесем на Барбара и нека публикува всичко. Да го пуснем в мрежата. Нека ме затворят. Поне ще знам какво ще се случи. Поне ще имам нещо сигурно в живота си.
Анджи ме прегърна и ме успокои.
— Знам, скъпи. Знам. Ужасно е. Но ти се съсредоточаваш върху лошото и игнорираш доброто. Ти създаде движение. Надхитри смотаняците в Белия дом и главорезите от СВС. В позиция си да изринеш цялата гнилоч оттам. Естествено, че те преследват. Нима си се съмнявал? Аз винаги съм била сигурна. Но те не знаят кой си. Помисли за това. Всичките пари, хора, оръжия, шпиони и ти, седемнайсетгодишният, ги надхитряш. Те не знаят за Барбара. Не знаят за Зеб. Заглушаваше ги по улиците на Сан Франциско и ги унижи пред света. Спри да хленчиш. Ти печелиш.
— Въпреки това ще дойдат за мен. Знаеш го. Ще ме затворят завинаги. Дори не в затвор. Ще изчезна като Дарил. Или още по-лошо. Ще ме пратят в Сирия. Защо да ме оставят в Сан Франциско? Докато съм в Щатите, ще съм заплаха.
Тя седна на леглото до мен.
— Да. Така е.
— Така е.
— Знаеш какво трябва да направим, нали?
— Какво?
Тя посочи клавиатурата. По бузите й имаше сълзи.
— Ти си полудяла! Мислиш, че ще избягам с някаква откачалка от мрежата? С някаква шпионка?
— По-добра идея ли имаш?
Ритнах купчина мръсни дрехи.
— Добре. Ще говоря с нея.
— Говори — отвърна Анджи. — Кажи й, че искаш да се измъкнеш с гаджето си.
— Какво?
— Стига, смотаняко. Да не мислиш, че само ти си в опасност? И аз съм вътре, Маркъс. Нарича се съучастничество. Където и да идеш, аз съм с теб. — Брадичката й беше вирната бунтовно. — Заедно сме. Трябва да разбереш това.
Отново седнахме на леглото.
— Освен ако не ме искаш — допълни тя с тих глас.
— Шегуваш се, нали?
— Изглежда ли ти, че се шегувам?
— Няма начин да тръгна без теб, Анджи. Не бих те накарал да дойдеш, но много се радвам, че сама предложи.
Тя се усмихна и ми подаде клавиатурата.
— Пиши на тази Маша. Да видим какво може да направи за нас.
Изпратих криптирано писмо и зачаках отговора. Анджи ме погъделичка, а аз я целунах. Опасността и решението да заминем заедно премахнаха неудобството от секса и аз се възбудих отново.
Бяхме полуголи, когато пристигна отговорът на Маша.
Двама ли? Боже, сякаш не е достатъчно трудно!
Не ми позволяват да излизам, освен за да събирам информация след голям удар на Екснет. Схващаш ли? Следят всяко мое движение, но отпускат каишката, когато се случи нещо с екснетърите. Тогава излизам на терен.
Правиш нещо голямо. Пращат мен. Аз измъквам и двама ни. И трима ни, щом настояваш.
Направи го бързо. Не мога да ти пращам много писма. Наблюдават ме. Приближават се до теб. Нямаш много време. Може би само дни.
Имам нужда от теб, за да се измъкна. Затова го правя, в случай че се чудиш. Не мога да избягам сама. Трябва ми Екснет диверсия.
Това е по твоята част. Не ме проваляй, Мики, или и двамата сме мъртви. Твоето гадже — също.