Заради теб, Мики.
— Ихаааа, пич — възкликна Лиам. Исках да го ударя. Обърнах се, готов да кажа нещо грубо, но видях, че се пули, сякаш е готов да падне на колене и да ме обожестви.
— Мога ли да кажа — обади се Нейт, — че това да ти помогна е най-голямата чест в живота ми?
Изчервих се. Двамата страдаха от звездна треска, въпреки че въобще не се виждах като звезда.
— Момчета. — Преглътнах. — Може ли да остана сам за малко?
Излязоха като послушни кутрета и ми стана кофти. Започнах да пиша бързо.
Измъкнах се, Зеб. Бягам. Имам нужда от всяка помощ. Искам да приключим с това.
Сетих се да натисна телефона на Маша, за да не заспи.
Позволиха ми да взема душ и ми дадоха нови дрехи, както и половината им комплект за земетресения — шоколад, лекарства и стар спален чувал. Дори тикнаха един зареден ексбокс в раницата. Чудесна идея. Все пак отказах сигналния пистолет.
Проверявах за съобщение от Зеб. Отговорих на феновете, както и на журналистите. Очаквах да видя нещо от Маша, но тя сигурно бе на половината път до Ел Ей и не беше в състояние да пише. Отново задействах телефона.
Момчетата предложиха да дремна. За един кратък срамен момент се притесних, че искат да ме предадат. Това беше идиотско. Можеха да го направят и докато бях буден. Не можех да повярвам, че имат толкова високо мнение за мен. Знаех, че много хора са готови да последват Мики. Бях видял част от тях тази сутрин да викат ХАПЯ ХАПЯ ХАПЯ на площада. Но тези бяха по-различни. Бяха добри момчета, както повечето ми приятели преди Екснет. Просто двама приятели, търсещи тийнейджърски приключения. Бяха станали доброволци в армия, моята армия. Носех отговорност за тях. Ако ги оставех сами, беше въпрос на време да ги заловят. Бяха твърде доверчиви.
— Момчета, чуйте ме за секунда. Искам да обсъдим нещо сериозно.
Почти застанаха мирно. Щеше да е смешно, ако не беше плашещо.
— Ето какво. След като ми помогнахте, става много опасно. Ако ви хванат, ще стигнат и до мен. Ще изтръгнат всичко, което знаете. — Вдигнах ръка, за да спра протестите. — Недейте. Не сте го преживели. Всеки проговаря. Всеки се пречупва. Ако ви хванат, кажете им всичко каквото знаете колкото се може по-бързо. Така или иначе ще го научат. Такива са методите им.
— Но ето защо няма да ви хванат. Вече няма да заглушавате. Не сте на действаща служба. Вие сте… — Замислих се за точния термин от шпионските трилъри. — Вие сте спяща клетка. Скатайте се. Правете се на нормални. По всякакъв начин. Аз ще приключа всичко. Или евентуално ще ме довършат. Ако не чуете нещо от мен до 72 часа, значи са ме хванали. Тогава правете каквото искате. Но ако успея, през следващите три дни, а и след това, ще стоите мирни. Обещавате ли?
Те обещаха тъжно. Съгласих се да дремна, но ги накарах да ме будят по веднъж на час. Трябваше да поддържам телефона на Маша и чаках съобщение от Зеб.
Срещата беше във влака, което ме изнерви. Там е пълно с камери. Но Зеб знаеше какво прави. Беше избрал последния вагон на влака от Пауъл Стейшън в час, когато беше пълно с народ. Провря се през тълпата и добрите граждани на Сан Франциско се отдръпнаха, създавайки обичайното празно пространство около бездомниците.
— Радвам се да те видя отново — каза той, като гледаше към вратата. Наоколо нямаше кой да подслушва, освен ако не разполагаха с високочувствителни микрофони. Ако имаше такива, и двамата бяхме мъртви.
— И аз, братко. Съжалявам.
— Млъкни. Няма за какво. Ти си по-храбър от мен. Готов ли си да се покриеш? Готов ли си за бягство?
— Трябва да ти кажа нещо.
— Да?
— Имам друг план.
— Аха.
— Чуй ме. Разполагам със снимки и видео. — Бръкнах в джоба си и натиснах телефона на Маша. По пътя купих зарядно и спрях в едно кафе, докато батерията не вдигна четири от пет чертички. — Трябва да стигна до Барбара Стратфорд, жената от вестника. Само че ще я наблюдават, ще чакат да се появя.
— Мислиш ли, че няма да търсят и мен? Ако планът ти включва да се доближа на миля от дома или офиса й…
— Искам да накараш Ван да се срещне с мен. Дарил разказвал ли ти е за Ван? Момичето…
— Да, да, разказа ми. Но не мислиш ли, че наблюдават и нея?
— Вероятно. Но не толкова съвестно. Ван е тотално чиста. Тя не участва в моите… — Преглътнах. — Проекти. Така че може да са се отпуснали. Ако се обади в „Бей Гардиън“ и поиска среща, за да обясни, че говоря глупости, може и да я пуснат.