Той се загледа продължително във вратата.
— Знаеш какво ще стане, ако ни хванат пак. — Не беше въпрос.
Кимнах.
— Сигурен ли си? Някои от хората в затвора бяха отведени с хеликоптери. Карат ги отвъд океана. Има страни, в които мъченията се толерират повече. Страни, в които ще гниеш вечно. Места, където ще мечтаеш да те накарат да изкопаеш ров и да те гръмнат в главата, докато си вътре.
Преглътнах и кимнах.
— Струва ли си риска? Можем да се покрием за много дълго време. Някой ден вероятно ще си върнем страната. Можем да изчакаме.
Поклатих глава.
— Не може да свършиш нещо, ако не правиш нищо. Това е нашата страна. Те ни я отнеха. Терористите са на свобода, а ние не. Не мога да се крия година, десет или цял живот и да чакам да ми подарят свобода. Свободата е нещо, което трябва да извоюваш сам.
Този следобед Ван си тръгна от училище както обикновено. Седна в дъното на автобуса с приятелките си и започна да се шегува. Останалите пътници я забелязаха, защото носеше глупава широкопола шапка, достойна за декор в ренесансова пиеса.
Никой не обърна внимание на дребното азиатско момиче, което слезе след няколко спирки. Беше облечено с проста училищна униформа и гледаше срамежливо. Освен това в момента шумната корейка в автобуса се хилеше така, че шофьорът се обърна да й направи забележка.
Ван вървеше с наведена глава, а плитката й бе скрита в яката на старото яке. Беше сложила подплънки в обувките си, които я правеха по-висока, и бе заменила лещите с омразните очила с огромни стъкла, които криеха половината й лице. Едва я познах, въпреки че я очаквах. Тръгнах след нея, на около половин пресечка разстояние.
Хората, които минаваха край мен, бързо извръщаха поглед. Приличах на бездомно хлапе. Бях с оцапано яке и издута окъсана раница. Никой не обръща внимание на бездомниците, защото ако ги погледнеш, може да ти поискат пари. Цял следобед обикалях из Оукланд и ме заговориха само един сциентолог и един Свидетел на Йехова. И двамата искаха да ме покръстят. Беше гадно, все едно бях попаднал на педофили.
Ван следваше внимателно написаните инструкции. Зеб й ги беше предал по обичайния начин, блъскайки се в нея пред училище. Бях описал всичко просто и ясно: „Знам, че не одобряваш. Разбирам. Но това е най-важната услуга, която съм искал. Моля те. Моля те.“
Щеше да дойде. Знаех го. Двамата имахме дълга история. И тя не харесваше какво се случва със света. Освен това злият насмешлив глас в главата ми повтаряше, че и тя е заподозряна след статията на Барбара.
Вървяхме така шест-седем пресечки, като оглеждахме минувачите край нас. Зеб ми беше обяснил за петчленните проследявания. Петима души под прикритие се редуваха и беше почти невъзможно да ги засечеш. Трябваше да отидем на някое изолирано място, където всеки щеше да се отличава.
Имаше надлез на няколко пресечки от станцията на влака и Ван стигна дотам съвсем скоро въпреки цялото обикаляне. Шумът над нас беше почти оглушителен. Наоколо нямаше никого, доколкото виждах. Бях посетил мястото, преди да го избера за среща, за да се уверя, че няма къде да се скрият преследвачи.
Щом Ван спря на уреченото място, побързах да я настигна. Когато ме видя, тя примигна като бухал зад големите очила.
— Маркъс. — Очите й се насълзиха. Осъзнах, че и аз плача. Наистина приличах на пропаднал клошар. Твърде сантиментално.
Прегърна ме толкова силно, че не можех да дишам. Отвърнах й със същото.
След това ме целуна.
Не по бузата, а по устните — гореща и влажна целувка, която сякаш продължи вечно. Бях така смаян, че…
Глупости. Много добре знаех какво правя. Отвръщах на целувката й.
Спрях и я избутах малко грубо.
— Ван.
— О…
— Ван — повторих аз.
— Съжалявам. Аз…
Тогава осъзнах нещо, което трябваше да забележа още преди години.
— Ти ме харесваш, нали?
Тя кимна тъжно.
— От години.
О, Боже! През всичките тези години Дарил беше влюбен в нея, а тя тайно е харесвала мен. След това се хванах с Анджи, с която бяха във вражда, и се забърках във всички тези неприятности.
— Ван. Съжалявам.
— Забрави. — Тя извърна поглед. — Знам, че няма шанс. Просто исках да го направя поне веднъж, в случай че вече никога… — Не довърши.
— Ван, трябва да направиш нещо за мен. Нещо важно. Искам да се срещнеш с журналистката, която написа статията, Барбара Стратфорд. Искам да й предадеш нещо. — Обясних й за телефона и видеото, което Маша ми изпрати.