— Чашка пунш — каза Бибош — и лека нощ!
Отказах пунша, което, изглежда, силно учуди компанията, и попитах Бибош къде мога да легна.
— Ще те заведа! — отговори той.
След това запали от жарта една свещ и като мина пред мен, поведе ме из някаква странична галерия на кариерата. Там на земята имаше дебел пласт слама, а отгоре й две или три вълнени одеяла.
— Наспи се хубаво — каза той, — а утре ще поговорим.
И ме остави, като изнесе и свещта.
Не бях много спокоен в тази кариера, чиято дълбочина очите ми не можеха да измерят. Същевременно много ме интересуваше да узная какви бяха новите ми другари. Тези джобове, пълни с шунка, биберонът и всичко друго, ми се виждаха съмнителни. Но аз бях така смазан, че умората надви безпокойството. Едва се бях мушнал под покривката и сънят ме отнесе. „Утре ще поговорим“ — ми беше казал Бибош. Утре имаше време да се обясним. Имах подслон и бях вечерял добре. Денят беше много труден, за да го удължавам. Заспах, без да ме смущават виковете на групата, която чувах да пие и да се смее на няколко крачки от мен.
На другия ден ме събуди Бибош. Ако не беше той, бих спал може би двадесет и четири часа.
— Ето дрехи, вземи ги и се облечи!
Освободих се от моите дрипи и надянах дрехите, които той хвърли на сламата. Бяха панталони и риза от хубав, дебел и мек вълнен плат. Слаба бяла светлина падаше от свода. Това беше денят, който мъчно проникваше на такава дълбочина.
— Слушай, моето момче — каза Бибош, докато аз се занимавах с обличането. — Мислих за теб и ето какво реших. Ти не си отракан в занаята, нали?
— Не много!
— Предполагах. Вижда се веднага. Ако искаш да работиш като нас, без да чиракуваш, ще ти се случи нещо лошо. За да предотвратим това, ще те сложа с едно добро момче и ти ще му служиш за „мишок“.
Въпреки желанието ми да не се изложа, показвайки, че не съм в течение на парижкия говор, беше ми невъзможно да отмина тази дума без обяснение. Тъй като се налагаше да бъда мишок, трябваше преди всичко да узная какво е това.
— Облече ли се? — попита Бибош като видя, че го гледам.
— Да!
— Е, добре, ще закусим и ще те заведа при моя приятел.
Последвах го. Огънят беше угаснал и нямаше никаква следа от снощния пир. Светлината тук беше малко по-силна, защото бяхме по-близо до изхода, но позволяваше да се видят само двете греди, които крепяха свода, и тук-таме купчини камъни.
От една вдлъбнатина в стената Бибош взе бутилка, хляб и останки от шунка.
— Да хапнем — каза той. — Ще обядваме при новия ти шеф.
Събрах всичката си смелост.
— Не ми се подигравай — казах му аз, — знаеш, че не съм от Париж. Обясни ми впрочем какво е това „мишок“.
Този въпрос така го развесели, че щеше да се задуши от смях.
— Ама че балами живеели в твоето село! — каза той. — Е, добре, драги, „мишок“ е малчуган, другояче казано, дете като теб и като мен, не много тежко, но ловко. Ти може би не знаеш също така как много търговци затварят дюкяните си, докато се хранят в кухните си?
Макар никак да не разбирах каква връзка можеше да има между тези две работи, отговорих, че наистина не знам как търговците затварят дюкяните си.
— С една малка ниска преграда — продължи Бибош, показвайки ми бутилката вино, която беше преполовил. — Тази преграда е скачена с пружина, която е свързана пък със звънец. Ако някой влезе, трябва да бутне преградата. Тогава звънецът звъни и търговецът, който си стои спокойно в стаичката зад дюкяна или в кухнята си, идва да види кой е. Отгатваш ли сега за какво служи „мишокът“?
— Съвсем не. Освен ако не е натоварен да замества звънеца.
Бибош отново изпадна в пристъп от смях, който този път едва не го задуши. Когато престана да кашля, той здравата ме плесна по главата.
— Ако ще ми ги разправяш все такива, предупреди ме, защото ще ме умориш. Вместо да замества звънеца, „мишокът“ е натоварен да му попречи да звъни. За тази цел го прехвърлят над преградата, той пристъпва безшумно, пропълзявайки до чекмеджето и вдигайки касата, подава я на този, който чака отвън. Той го хваща за ръцете, помага му да мине отново над преградата и готово: търговецът е ошушкан, без да разбере. Как ти се струва?
Бях поразен.
— Но това е кражба!
— Е, и!
— Но тогава ти си крадец?
— Е, добре, а ти, ти си глупак!
Стоях, без да отговоря. Мислех си за това, което видях снощи, и си казвах, че Бибош имаше пълно право да ме нарича глупак. Обаче трябваше да се реша:
— Слушай! — казах му аз. — Ако си разчитал на мен за това, лъгал си се.