— Ам ь … да — отвърна Алсест.
Директорът го изгледа, зина да каже нещо, въздъхна и си излезе.
Ние всички много се зарадвахме; започнахме да говорим в хор, обаче учителката почука с една линийка по катедрата н каза:
— Сядайте всички. Алсест, идете си на мястото и се дръжте прилично. Клотер да излезе на дъската.
Когато би звънецът, всички слязохме долу, освен Клотер, който беше наказан — него, като го изпитат, винаги го наказват. В двора Алсест започна да яде сандвич със сирене, а ние се хвърлихме да го разпитваме какво е станало в кабинета на директора и тогава пристигна Бульона.
— Хайде, хайде — каза той, — оставете другарчето си на мира, днешната история е приключена, вървете да играете! Хайде!
Той хвана Мексан за ръката и Мексан бутна Алсест, при което сандвичът със сирене падна на земята.
Тогава Алсест изгледа Бульона, зачерви се целият, размаха ръце н извика:
— Ей, да му се невиди! Как може такова нещо! Ето че пак почвате. Така де, че какво е това, вие сте направо непоправим!
РОЗОВАТА ВАЗА В ХОЛА
Бях си у дома и ритах топка и изведнъж — бам! — счупих розовата ваза в хола.
Мама дотича веднага, а аз се разплаках.
— Никола! — каза мама. — Знаеш, че у дома не бива да се рита топка! Виж какво си направил: счупил си розовата ваза в хола! Баща ти много държеше на тази ваза. Като си дойде, ще му признаеш какво си направил, той ще те накаже и нека това да ти е за урок!
Мама събра парчетата от вазата, които се търкаляха по килима, и отиде в кухнята. Аз продължих да плача, защото татко щеше да разбере за вазата и щеше да стане гадно.
Татко се върна от работа, седна в креслото си, разтвори вестника и се зачете. Мама ме извика в кухнята и ме попита:
— Е? Каза ли на татко си какво си направил? — Няма пък аз да му кажа! — отвърнах аз и здравата се разплаках.
— А, Никола, това не ми харесва — рече мама. — Човек трябва да бъде смел. Вече си голямо момче; иди в хола и признай всичко на татко!
Е, ама наистина всеки път, като ми кажат, че съм станал голямо момче, си имам неприятности! Обаче мама явно не се шегуваше и аз отидох в хола.
— Татко … — казах аз.
— М-м-м? — каза татко, без да вдига поглед от вестника си.
— Счупих розовата ваза в хола — избърборих аз и нещо ми се събра в гърлото.
— Ммм? — отвърна татко. — Добре, мойто момче, иди да си играеш.
Върнах се много доволен в кухнята, а мама ме попита:
— Каза ли на татко си?
— Да, мамо.
— И какво ти отвърна той? — попита мама.
— Каза ми, че това е добре, мойто момче, и да отида да си играя — отвърнах аз.
Това обаче хич не се хареса на мама. „Я гледай ти!“ — каза тя и отиде в хола.
— Тъй, значи — каза мама. — Значи, така възпитаваш детето?
Татко много учудено вдигна глава от вестника.
— Какво казваш? — попита той.
— А, моля ти се, няма какво да ми се правиш на чиста вода ненапита — каза мама. — Има си хас, много по-удобно е да си четеш вестника, а аз да се оправям с дисциплината!
— Наистина — каза татко — бих желал да си чета вестника, обаче в тая къща такова нещо, изглежда, е невъзможно!
— Ами да, на господина удобства му дай! Дай му пантофите и вестника, а аз нека върша цялата черна работа! — извика мама. — После ще се чудиш защо синът ти е излязъл от правия път!
— Хубаво де — извика татко, — какво искаш да направя? Да се хвърля да бия детето още от вратата?
— Ти си един безотговорен човек — каза мама, хич не те е грижа за семейството ти!
— Ха сега де! — извика татко. — Аз се трепя като луд, търпя отвратителното държане на началника си, лишавам се от най-простите удоволствия, само и само вие двамата с Никола да живеете като хората …
— Казвала съм ти да не говориш за пари пред детето! — каза мама.
— В тая къща искат да ме подлудят! — извика татко. — Аз ще взема мерки, да-да! Дума да не става!
— Майка ми ме предупреждаваше — рече мама. — Как не я послушах!
— Хайде сега пък майка ти! Чудех се как тъй още не е станало дума за майка ти! — рече татко.
— Да оставиш майка ми на мира! — извика мама — Забранявам ти да говориш за майка ми!
— Че да не би аз да … — отвърна татко и на вратата се звънна.
Беше нашият съсед господин Бледюр.
— Идвам да ти предложа да поиграем на дама — каза той на татко.
— Тъкмо навреме идвате, господин Бледюр — каза мама. — Отсъдете сам: нали един баща трябва активно да участвува във възпитанието на сина си?