— Че той откъде ще знае? Нали няма деца! — каза татко.
— Това нищо не значи — каза мама, — и зъболекарите никога не ги болят зъбите, а пак са си зъболекари!
— Това пък отде го измисли, че зъболекарите не ги болят зъбите? — рече татко. — Я не ме разсмивай!
И се разсмя.
— Видяхте ли, видяхте ли, господин Бледюр? Подиграва ми се! — извика мама. — Вместо да се заеме със сина си, прави се на много остроумен! Какви се вижда това, господин Бледюр?
— Това с дамата май няма да го бъде — каза господин Бледюр. — Аз си тръгвам.
— А, не — каза мама. — Вие сам се намесихте в този разговор, ще останете до края!
— Дума да не става — рече татко. — Тоя тъпак никой не го е викал, няма какво да си пъха гагата. Да изчезва!
— Слушайте … — каза господин Бледюр.
— Ама, разбира се, всички мъже сте такива! — каза мама. — Държите се един за друг! Я по-добре си вървете в къщи, какво подслушвате по чуждите врати!
— Значи, дамата ще бъде някой друг ден — каза господин Бледюр. — Лека нощ. Довиждане, Никола!
И господин Бледюр си отиде.
Аз не обичам татко и мама да се карат, обаче много обичам да се сдобряват. И тоя път така стана. Мама се разплака, татко се стресна и каза: „Стига де, стига де, стига …“ После целуна мама и каза, че е същински дръвник, а мама каза, че не е била права. Татко отвърна, че той не е бил прав и се разсмяха, и се целунаха, после целунаха и мен и ми казаха, че това е било на смях, а мама добави, че ще изпържи картофки.
Вечерята беше екстра, всички бяхме много ухилени. После татко каза:
— Знаеш ли, скъпа, струва ми се, че не постъпихме красиво с онзи добряк Бледюр. Ще му звънна да пием по едно кафе и да поиграем на дама.
Като дойде, господин Бледюр беше малко нащрек.
— Да не почнете пак да се карате? — каза той. Татко и мама се разсмяха, хванаха го за ръцете и го отведоха в хола. Татко сложи дамата на малката масичка, мама донесе кафетата и на мен също ми дадоха бучка захар, топната в кафето.
После татко вдигна глава, доби учуден вид и каза:
— Я виж ти! … Розовата ваза защо не е в хола?
ЩЕ СЕ БИЕМ В МЕЖДУЧАСИЕТО
— Ти си лъжец — рекох аз на Жофроа.
— Я повтори — отвърна Жофроа.
— Ти си лъжец — повторих аз.
— Тъй ли? — попита ме той.
— Тъй — отвърнах аз и би звънецът за края на междучасието.
— Добре — каза Жофроа, докато се построявахме в редица, — следващото междучасие ще се бием.
— Дадено — рекох аз.
На мен такива работи няма какво да ми ги повтарят, ама ха.
— Тишина в редиците! — викна Бульона, а пък той ни е възпитател; с него шега не бива.
Имахме час по география. Алсест, който седи до мен, ми каза, че през междучасието ще ми държи куртката, докато се бия с Жофроа. Каза ми също да удрям по брадата, като боксьорите по телевизията.
— Не — рече Йодес, който седи зад нас, — трябва да удря по носа; целиш носа и бам — печелиш.
— Глупости говориш — каза Рюфюс, а той седи до Йодес, — при Жофроа не вървят шамарите.
— А бе, тъпак, виждал ли си боксьори да си удрят шамари? — попита Мексан, който седеше наблизо и прати бележка на Жоашен, понеже Жоашен искаше да разбере за какво става дума, обаче нямаше как да ни чуе от мястото си.
За съжаление бележката мина през Анян, пък той нали е любимец на учителката, вдигна ръка и каза:
— Госпожице, предадоха ми бележка! Учителката се намръщи здравата и поиска Анян да и занесе бележката, така че Анян гордо отиде при нея. Учителката прочете бележката и каза:
— Доколкото разбирам, двама от вас ще се бият през междучасието. Не зная кои са те и не искам да зная. Предупреждавам ви обаче, че ще говоря с вашия възпитател господин Дюбон след междучасието и размирниците ще получат най-строго наказание. Алсест да излезе на дъската.
Алсест излезе и го изпитаха за реките. Не отговори добре, понеже той знаеше само за Сена, дето прави сума ти завои, и за Нива, тъй като миналата година беше там през ваканцията. Всички приятели с нетърпение чакаха да дойде междучасието и спореха помежду си. Дори се наложи учителката да чукне по катедрата с линийката си. Клотер тъкмо беше заспал, сметна, че това е за него и самичък отиде в ъгъла. На мен ми беше гадно, понеже, ако учителката ме накаже, в къщи ще си имам неприятности, а и трябваше да се простя с шоколадовия крем за вечеря. Пък и кой знае? Току-виж ме изключили — това вече щеше да бъде много страшно; на мама ще й стане адски мъчно, татко ще каже, че на моята възраст е бил пример за другарчетата си, но за какво се трепят да ми осигурят прилично образование, че няма да завърша добре и няма скоро да ме пуснат на кино. Нещо ми се беше насъбрало в гърлото, звънецът за междучасието би, погледнах Жофроа к видях, че той също не бърза да слезе на двора.