— Ами сега какво ще ги правим тия попови лъжички? — попита Клотер.
— Е как — рече Рюфюс, — ще си ги занесем у дома, ще ги почакаме да пораснат и да станат жаби и после ще ги караме да се състезават. Много ще бъде гот!
— Пък и жабите са много удобно нещо — каза Йодес, — качват се по една стълбичка и показват какво ще бъде времето за състезанието!
— Освен това — рече Алсест — жабешките бутчета с лук са много, много вкусни!
Алсест погледна своята попова лъжичка и се облиза.
След това изчезнахме на бегом, защото се появи пазачът. Вървях по улицата и гледах моята попова лъжичка в буркана, беше много щура: непрекъснато мърдаше и аз бях сигурен, че ще стане страхотна жаба и ще печели всички състезания. Реших да я нарека Кинг. Така се казваше белият кон в един каубойски филм, който гледах миналия четвъртък. Конят тичаше много бързо и идваше, щом каубоят му свирне. Исках да науча моята попова лъжичка да прави фокуси и да идва, щом й свирна, когато стане жаба.
Като се прибрах у дома, мама ме погледна и започна-да вика:
— Ама погледни се на какво си заприличал! Целият си в кал и си вир-вода! Какво пак си правил?
Вярно, не бях много чист, пък и бях забравил да си навия ръкавите на ризата, като бърках в езерото.
— Ами тоя буркан? — попита мама. — Какво има в този буркан?
— Това е Кинг — казах аз на мама и й показах поповата лъжичка. — Той ще стане жаба, ще идва, като му свирна, ще ни показва времето и ще печели състезания!
Мама се намръщи така, че носът й се сбръчка.
— Ама че гнусотия! — викна мама. — Колко пъти ще ти казвам да не мъкнеш в къщи такива гадости?
— Той не е гаден — казах аз, — той е чистичък, непрекъснато седи във водата и ще го науча да прави фокуси!
— Ей го баща ти — рече мама, — сега ще видим какво ще каже той!
Татко видя буркана и каза: „Виж ти, попова лъжичка“, след което седна в креслото, за да си чете вестника. Мама здравата се ядоса.
— Само това ли ще кажеш? — обърна се тя към татко. — Не желая детето да влачи в къщата разни гадини!
— Е, голяма работа! — каза татко. — Колко му е, една попова лъжичка …
— Добре, отлично — каза мама, — отлично! Щом мен не ме броите, няма вече да се обаждам. Само че да се разберем — или поповата лъжичка, или аз!
И мама отиде в кухнята.
Татко въздъхна дълбоко и сгъна вестника.
— Струва ми се, че нямаме избор, Никола — каза ми той. — Май ще трябва да махнем това животинче.
Аз се разплаках, казах, че не искам да направят нещо на Кинг, защото ние двамата вече сме приятелчета. Татко ме прегърна.
— Виж сега, моето момче — каза ми той. — Нали знаеш, че тази попова лъжичка си има майка-жабка. На мама-жабка сигурно й е много мъчно, че си е загубила детето. Мама няма да се радва, ако те сложат в буркан, нали? И при жабите е същото. Знаеш ли какво ще направим? Ще отидем двамата с тебе да върнем поповата лъжичка там, отдето си я взел, и всяка неделя ще можеш да ходиш да я виждаш. А на връщане ще ти купя шоколадче.
Аз си помислих малко и казах, че може.
Тогава татко отиде в кухнята и каза на мама, като се кискаше, че сме решили да я задържим и да махнем поповата лъжичка.
Мама също се разсмя, целуна ме и каза, че тази вечер ще направи торта. Това още повече ме утеши.
Като пристигнахме в градината, заведох татко, който държеше буркана, право при брега на езерото. „Ей тука“ — казах аз. След това казах довиждане на Кинг и татко изля в езерото всичко, което имаше в буркана.
После понечихме да си тръгнем и видяхме пазача, който излезе иззад едно дърво с ококорени очи.
— Не знам вие ли сте луди, или аз започвам да полудявам — рече той, — обаче за днес вие сте седмият човек, като смятам и един полицай, който идва и изсипва буркан с вода в езерото, на същото това място.
РАЗДАВАНЕТО НА НАГРАДИТЕ
Директорът ни каза, че приемал нашето предстоящо отсъствие със страхотно вълнение, бил сигурен, че и ние споделяме вълнението му, пожела ни адски да се забавляваме през ваканцията, защото, като дойде училище — край на веселбата, пак ще трябва да се стегнем. С това раздаването на наградите завърши.
Беше много щуро. Пристигнахме сутринта в училище с татковците и майките си, а те ни бяха издокарали като палячовци. Бяхме със сини костюмчета и бели ризи от един плат, който лъщи също като червено-зелената връзка, дето мама я подари на татко, пък татко не я носи, за да не я изцапа. Анян — той Анян си е луд — беше с бели ръкавици и ние всички много му се смяхме, с изключение на Рюфюс, който ни каза, че неговият татко, дето е полицай, често носи бели ръкавици и в това няма нищо смешно. Бяха ни зализали косите — на мен на едно място все ми стърчи-и бяхме с чисти уши и изрязани нокти. Страшни бяхме.