Когато престанахме да се бием, учителят, който беше седнал на пясъка, стана и каза:
— Добре. Започваме следващата игра. Всички с лице към морето. След сигнала — на бегом към водата! Готови? Старт!
Това много ни хареса, защото най-хубавото нещо на плажа, освен пясъка, е морето. Тичахме като бесни, водата беше адски щура, започнахме да се пръскаме, прескачахме вълните, а Ком викаше:
— Вижте ме! Вижте ме! Плувам кроул!
Когато се огледахме, видяхме, че учителят беше изчезнал.
Днес пристигна нов учител по гимнастика.
— Казвам се Жюл Мартен — заяви той. — А вие?
Ваканцията протича все тъй приятно, бащата на Никола няма повод за недоволство от хотел „Бо-Риваж“, като се изключи мусаката — и то особено онази вечер, когато в нея имаше мида. Понеже засега няма учител по гимнастика, децата си търсят други занимания, в които да излеят напиращата енергия …
МИНИ-ГОЛФЪТ
Днес решихме да поиграем на мини-голфа, който се намира до павилиона, където продават сувенири. Мини-голфът е много щура работа, ей сега ще ви обясня: има осемнайсет дупки, дават топки и едни пръчки и човек трябва да вкара топката в дупките с колкото се може по-малко удари. За да се стигне до дупките, се минава през едни кулички, ровчета, завои, нанагорнища и стълбички; страхотно нещо. Само първата дупка е лесна.
Тъпото е, че управителят на голфа не ни пуска да играем, ако не сме придружени от някой възрастен. И ние с Блез, с Фрюктьо, Мамер (ей, много е тъп тоя!), Иреней, Фабрис и Ком — това са приятелчетата от хотела — отидохме да помолим моя татко да дойде да поиграе с нас на мини-голфа.
— Не — каза татко, който си четеше вестника на плажа.
— Хайде де, един път поне се стегнете! — каза Блез.
— Хайде де! Хайде де! — развикаха се и останалите, а аз се разплаках и казах, че като не мога да играя на мини-голф, ще си взема едно водно колело, ще отида далеч-далеч и никога няма да се върна.
— Няма да можеш — каза Мамер, много е тъп, всеки случай. — За да вземеш водно колело, трябва да те придружава някой възрастен.
— Чудо голямо — обади се Ком, пък той ме дразни, понеже все гледа да се покаже, — аз например нямам нужда от колело, ще отида далеч, като плувам кроул.
Тъй си стояхме и спорехме край татко, накрая той си смачка вестника, хвърли го на пясъка и каза:
— Хубаво, хайде, ще ви заведа на мини-голфа. Моят татко е най-милият татко на света. Казах му го и го целунах.
Управителят на мини-голфа никак нямаше желание да ни пусне да играем, като ни видя. Ние обаче се развикахме: „Хайде де! Хайде де!“ и управителят се съгласи, обаче каза на татко да ни гледа хубаво какво правим.
Струпахме се при отправната точка за първата дупка, дето е адски лесна, а татко, нали знае сума ти неща, ни показа как трябва да се държи пръчката.
— Аз знам! — каза Ком и поиска да започне, обаче Фабрис му каза, че откъде-накъде той ще бъде пръв.
— А бе я да започнем по азбучен ред, като в училище, когато ни изпитват — предложи Блез.
Аз обаче не се навих, защото Никола е чак към края на азбуката и за училище е много щуро, обаче за мини-голфа не е честно. Тогава пристигна управителят на мини-голфа и каза на татко, че трябва да започнем да играем, понеже имало и други желаещи да поиграят на мини-голф.
— Ще започне Мамер, понеже е най-послушен — каза татко.
Мамер застана, прасна със страхотна сила топката, а тя изхвърча, прелетя над оградата и удари една кола, която беше спряла на пътя. Мамер се разплака, а татко отиде да прибере топката.
Татко обаче се позабави малко, защото в спрялата кола имаше един чичко, чичкото излезе от колата и започна да говори с татко, като размахваше ръце, насъбраха се хора, гледаха ги и се хилеха. Ние искахме да продължим играта, обаче Мамер беше седнал върху дупката, плачеше и казваше, че няма да стане, докато не му върнат топката, а всички ние сме били лоши. След това татко се върна с топката и никак не изглеждаше доволен.
— Внимавайте малко — каза татко.
— Добре — каза Мамер, — дайте ми топката. Татко обаче не му я даде, каза на Мамер, че му стига засега, че ще поиграе някой друг ден. Това никак не се хареса на Мамер, той се разрита на всички страни, започна да вика, че тука всички го използували и щом е тъй, ще отиде да повика татко си. И си тръгна.
— Хубаво, аз съм — каза Иреней.
— Няма такива работи — отвърна Фрюктьо, — аз ще играя.
Тогава Иреней удари с пръчката Фрюктьо по главата, Фрюктьо лепна един шамар на Иреней и дотича управителят на мини-голфа.
— Ей — викна управителят към татко, — я махайте оттука тия дечурлига, хората чакат, за да играят!