— Дръжте се прилично — каза татко. — Тези деца са си платили, за да играят, и ще играят!
— А така! — каза Фабрис на татко. — Кажете му! Всички приятелчета веднага взеха страната на татко, освен Фрюктьо и Иреней, които се удряха с пръчките и си лепяха шамари.
— А, тъй, значи — каза управителят на мини-голфа, — ами ако извикам полицай?
— Че извикайте — рече татко, — той ще отсъди кой е правият.
Тогава управителят на мини-голфа извика полицая, който стоеше на пътя.
— Люсиен! — извика управителят на мини-голфа. И полицаят дойде.
— Какво има, Ернест? — обърна се той към управителя.
— Има такова, че тоя тук пречи на хората да играят — отвърна управителят.
— Да — каза един чичко, — от половин час вече чакаме, за да играем на първата дупка!
— Вие на тия години нямате ли си по-интересно занимание? — попита татко.
— Какво? — обади се управителят на мини-голфа. — Ако мини-голфът не ви харесва, няма какво да отблъсквате другите хора от мини-голфа!
— Впрочем — каза полицаят — един господин току що подаде оплакване, понеже една топка от мини-голфа издраскала каросерията на колата му.
— Какво става сега, можем ли да играем на първата дупка, или не? — попита чичкото, който чакаше.
Тогава пристигна Мамер с татко си.
— Ей този е! — каза Мамер на татко си, като сочеше моя татко.
— Доколкото разбрах — рече таткото на Мамер, — вие не давате на сина ми да играе с другарчетата си?
Тогава татко се развика, управителят на мини-голфа се развика, всички се развикаха, полицаят свиреше със свирката си, а накрая татко ни изкара всички от мини-голфа и Ком хич не беше доволен, защото твърдеше, че докато никой не го гледал, бил вкарал топката с един единствен удар. Според мен това са смехории.
Толкова добре се забавлявахме на мини-голфа, че решихме на следващия ден да дойдем пак, за да опитаме втората дупка.
Само не знам дали татко ще се съгласи да дойде с нас.
Не, бащата на Никола никога вече не пожела да пристъпи покрай мини-голфа; беше започнал да изпитва силно отвращение към мини-голфа, което би могло да се сравни единствено с отвращението му към мусаката в хотел „Бо-Риваж“. Майката на Никола каза, че, не бива да вдига скандал заради мусаката, а бащата на Никола отвърна, че при тия цени скандално-е, дето се сервират такива неща. Отгоре на всичко заваля отново …
ДА ИГРАЕМ НА МАГАЗИН!
Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещо. В хотела има три момичета.
Трите момичета в хотела се казват Изабел, Мишлин и Жизел. Жизел е сестра на моето приятелче Фабрис, двамата непрекъснато се бият. Фабрис ми каза, че е адски загубена работа да имаш момиче за сестра и че ако това продължава така, той ще се махне от къщи.
Когато времето е хубаво и сме на плажа, момичетата не ни пречат. Играят на разни тъпи игри, правят формички от пясък, разказват си разни приказки и си боядисват ноктите с червени моливи. А ние с приятелите измисляме страхотни неща. Състезаваме се, премятаме се, играем футбол, плуваме, бием се. Все щури работи.
Обаче като се развали времето, става по-различно, понеже трябва да стоим заедно в хотела. А вчера времето беше лошо, непрекъснато валеше. След обяда ядохме банички с месо, пък те бяха много по-вкусни от мусаката, а след това татковците и майките легнаха да подремнат. Ние с Блез, Фрюктьо, Мамер, Иреней, Фабрис и Ком — това са все приятели от хотела — си седяхме във фоайето и играехме карти, без да вдигаме шум. Не се правехме много-много на тарикати, защото завали ли, татковците и майките хич не разбират от шега. През тази ваканция татковците и майките твърде често преставаха да разбират от шега.
След това във фоайето влязоха трите момичета.
— Искаме да играем с вас — каза Жизел.
— Остави ни на мира, Зезел, защото иначе ще ти лепна някой шамар! — каза Фабрис.
Това никак не се хареса на Жйзел.
— Знаеш ли какво ще направя, ако не ни пуснете да играем с вас, Фафа? — попита Жизел. — Чисто и просто отивам да ви обадя на татко и мама, после ще те накажат, приятелите ти също ще ги накажат и няма да ядете десерт.
— Хубаво де — каза Мамер, обаче тоя човек е много тъп. — Можете да играете с нас.
— Тебе никой не те пита — каза Фабрис. Тогава Мамер се разплака, рече, че не искал да го наказват, че не е честно и ако не му дадат да яде десерт, ще се самоубие. Ние се попритеснихме, защото покрай целия този шум, който вдигаше Мамер, татковците и майките можеха да се събудят.
— Е, какво ще правим сега? — обърнах се аз към Иреней.
— А бе карай — отвърна ми Иреней и решихме да оставим момичетата да играят с нас.