— На какво ще играем? — попита Мишлин.
Тя е много дебела, винаги ми напомня за Алсест, едно приятелче от училище, което все яде.
— Ще играем на магазин — каза Изабел.
— А бе ти луда ли си? — попита Фабрис.
— Добре, Фафа — обади се Жизел, — отивам да събудя татко. Нали знаеш какъв става, като го събудят?
Тогава Мамер се разплака и каза, че искал да играе на магазин. Блез заяви, че ако ще трябва да играе на магазин, по-добре да отиде сам да събуди таткото на Фабрис. Фрюктьо обаче забеляза, че май тази вечер щяло да има за десерт шоколадов сладолед и тогава всички се предадохме.
Жизел застана зад една от масичките във фоайето, сложи отгоре картите и пепелниците и каза, че тя ще бъде продавачка, масата ще бъде тезгях, а разните неща по масата ще бъдат стока, а пък ние трябва да идваме и да купуваме стоката.
— Точно така — каза Мишлин, — а пък аз съм много красива и много богата дама, имам кола и сума ти кожени палта.
— Точно така — каза Изабел, — а пък аз съм друга дама, още по-богата и още по-красива, колата ми е с червени седалки като колата на чичо Жан-Жак и нося обувки с високи токове.
— Точно така — каза Жизел, — а пък Ком е мъж на Мишлин.
— Не ща — рече Ком.
— А защо не щеш? — попита Мишлин.
— Защото смята, че си много дебела, ей затова — каза Изабел. — Той иска на мен да ми бъде мъж.
— Не е вярно! — каза Мишлин и лепна един шамар на Ком, а Мамер ревна да плаче.
За да накара Мамер да млъкне, Ком заяви, че е готов да бъде мъж на когото и да било.
— Хубаво — рече Жизел, — тогава да почваме да играем. Ти, Никола, ще бъдеш първият клиент, обаче си много беден и няма с какво да си купиш ядене. Пък аз съм много благородна и ще ти дам храна без пари.
— Аз не играя — каза Мишлин. — След тия работи, дето ми ги наговори Изабел, не искам да приказвам с никого.
— Я виж ти, госпожицата се прави на много важна — рече Изабел. — Мислиш, че не знам какво си казала на Жизел за мене, когато ме нямаше!
— Ах, лъжкиня такава! — извика Мишлин. — След всички работи, дето ми изприказва за Жизел!
— Какво си разправяла на Мишлин за мен, Изабел? — попита Жизел.
— Нищо не съм казвала на Мишлин, нищо, това е — каза Изабел.
— Ей, че си нахална — викна Мишлин, — каза ми го пред онази витрина, дето беше изложен черният бански костюм с розовите цветенца, дето толкова ще ми отива, нали се сещаш?
— Не е вярно — извика Изабел, — обаче пък на мен Жизел ми разказа какво си к говорила за мен на плажа.
— Ей, момичета — обади се Фабрис, ще играем ли, или не?
Тогава Мишлин каза на Фабрис да не се бърка, където не му е работа, и го одраска.
— Я да оставиш брат ми на мира! — каза Жизел и издърпа плитките на Мишлин.
Мишлин се развика и лепна един шамар на Жизел, а Фабрис се захили, обаче Мамер ревна да плаче, момичетата вдигаха страхотен шум и във фоайето слязоха сума ти татковци и майки н попитаха какво се е случило.
— Момчетата не ни оставят да си играем на магазин — каза Изабел.
И всички бяхме наказани да останем без десерт. А пък Фрюктьо беше прав — тази вечер имаше шоколадов сладолед!
В деня на заминаването слънчицето отново грей-, на приветливо. Време беше за сбогуване с приятелите, за стягане на багажите и ново пътуване към гарата. Управителят на хотел „Бо-Риваж“ предложи на бащата на Никола да му даде малко мусака за из път, но бащата на Никола отказа. Това беше грешка, защото този път твърдо сварените яйца бяха останали в кафявия куфар, който куфар пътуваше във фургона.
ОТНОВО У ДОМА
Аз съм много щастлив, че се прибирам у дома, обаче приятелите ми от лятната ваканция не са тук, тукашните ми приятели още карат лятната си ваканция, пък аз съм самичък, не е честно. И се разплаках.
— А, тия да ги нямаме! — каза татко. — Утре започвам работа, искам днес малко да си почина, няма да ми вдигаш шум!
— Ама моля ти се — рече мама на татко, — бъди малко по-търпелив с детето. Знаеш какво им е на децата, като се връщат от почивка.
После мама ме целуна, изтри си лицето, избърса ми носа и ми каза да отида да си поиграя. Тогава казах на мама, че нямам нищо против, обаче не зная какво да правя.
— Защо не си посадиш едно бобче? — сети се мама.
Тя ми обясни, че това било много щуро нещо, вземало се бобено зърно, слагало се в мокро памуче, после се появявало стъбълце, после листа, после ставало цяло фасулено растение и било много забавно, татко щял да ми покаже. След това мама отиде да подрежда стаята ми.
Татко беше легнал на канапето в хола, въздъхна дълбоко и ми каза да отида да взема памук. Отидох в банята, не съборих много неща там. Пък и пудрата лесно се чисти по земята с малко водичка. Върнах се в хола и казах на татко: