— Ето памука, татко.
Татко знае сума ти работи, защото на моите години е бил първенец на класа и всичките му приятели все него са вземали за пример.
— Хубаво — каза татко, — сега иди в кухнята и намери бобено зърно.
В кухнята не можах да намеря бобено зърно. Нямаше и сладки, защото мама беше изчистила всичко от шкафовете, преди да тръгнем, беше забравила само едно парче камамбер и затова, като се върнахме, се наложи да отворим прозореца в кухнята.
В хола казах на татко, че не съм намерил бобено зърно, а той ми отвърна:
— Е, здраве да е.
И се зачете отново във вестника си, обаче аз се разплаках и завиках:
— Искам да си посадя бобче! Искам да си посадя бобче! Искам да си посадя бобче!
— Никола — рече татко, — ще те напляскам.
Е, това пък ако не е нахалство! Хем искат от мен да си посадя бобче, хем като няма бобчета, искат да ме накажат! Тогава вече започнах да плача яката, пристигна мама, аз й обясних и тя каза:
— Иди до бакалницата на ъгъла и поискай да ти дадат бобено зърно.
— Точно така — рече татко — и недей да бързаш.
Отидох до бакалницата на ъгъла, която е на господин Компани, пък той е много щур, защото, като ходя там, понякога ме черпи с бисквити. Този път обаче с нищо не ме почерпи, защото бакалницата беше затворена и имаше забодена бележка, на която пишеше, че било поради лятната почивка.
Върнах се в къщи тичешком и татко пак беше на канапето, обаче беше престанал да чете и беше сложил вестника на лицето си.
— При господин Компани е затворено — викнах аз, — пак си нямам бобче!
Татко подскочи.
— А? Какво? Какво станало? — попита той.
Наложи се отново да му обясня. Татко си потърка челото, въздъхна дълбоко няколко пъти и каза, че нищо не можел да направи.
— Ами тогава какво ще си посадя на памучето? — попитах аз.
— Никола! — извика татко. — Стига вече! Иди да играеш в стаята си!
Качих се в стаята си, плачейки, и заварих мама да прибира.
— Не, Никола, не влизай тук — каза мама. — Слез да си играеш в хола. Защо не си посадиш бобче, нали ти казах?
В хола обясних на татко, преди да се развика, че мама ми е казала да сляза и ако ме чуе да плача, ще се ядоса.
— Хубаво — рече татко, — само стой мирен.
— Ами откъде да намеря бобче, за да си посадя? — попитах аз.
Татко ме изгледа, почеса се по главата и ми каза:
— Иди да вземеш леща от кухнята. Ще сложим леща вместо боб.
Виж, леща имаше в кухнята и аз бях много доволен. Татко ми показа как да намокря памучето и как да сложа лещата отгоре.
— Сега — каза татко — слагаш това нещо в чинийка на перваза на прозореца и след време ще покарат стъбла и листа.
И той отново легна на канапето.
Аз направих, каквото каза татко, и зачаках, обаче не виждах от летата да излизат стъбла и започнах да се питам какво се е объркало. Понеже не знаех, отидох при татко.
— Какво има пак! — извика татко.
— От лещата не излизат стъбла — казах аз.
— А бе ти бой ли искаш? — извика татко, а аз казах, че ще се махна от къщи, че съм много нещастен и никога няма да се върна, че ще им бъде мъчно за мен, че това с лещата са ГЛУПОСТИ, и накрая мама дотича в хола.
— Не можеш ли да бъдеш малко по-търпелив с детето — обърна се мама към татко. — Аз трябва да подредя къщата, нямам време да се занимавам с него, струва ми се …
— На мен ми се струва, че човек поне в къщи трябва да има право на спокойствие! — отвърна татко.
— Нрава беше бедната ми майка — каза мама.
— Няма какво да месиш тук майка си и нейната беднотия! — извика татко.
— Добре — каза мама. — можеш да обиждаш и майка ми!
— Аз ли съм обидил майка ти? — викна татко. Мама се разплака, татко започна да обикаля из хола и да вика, а аз казах, че ако веднага не накарат лещата ми да порасне, ще се самоубия. Тогава мама ме напляска.
Тия родители са наистина непоносими, като се върнат от почивка!
ДЪЖДЪТ
Аз обичам да има дъжд, ама да е много, много силен, защото тогава не ходя на училище, оставам у дома и си играя с електрическото влакче. Днес обаче не валеше достатъчно, затова се наложи да отида.
То, нали знаете, и като зали, пак е весело; човек може да си вдигне главата и да гълта капките, да стъпва в локвите и да пляска с крака из тях, за да пръска приятелите си. Може също така да се минава под капчуците и става адски студено, когато водата ти влезе под яката на ризата — то пък какъв смисъл има да се минава под капчука със закопчана догоре мушама. Тъпото е, че през междучасието не ни оставят да слизаме на двора, за да не се мокрим.