— Колко време? — попита той, като стигна до мен.
— Девет минути и голямата стрелка е между пет и шест — отвърнах аз.
Татко почна да се кикоти.
— Ей, братче — каза той, — че то с такива като тебе обиколката на Франция ще трае половин година!
— Вместо да се забавляваш с детински остроумия — отвърна господин Бледюр, който едва-едва дишаше, — опитай се да ме надминеш!
Татко взе колелото и потегли.
Господин Бледюр се съвземаше полека-лека, аз гледах часовника, стояхме и чакахме. Разбира се, исках татко да победи, обаче часовникът ся вървеше, станаха девет, а после и десет минути.
— Спечелих! Аз съм шампионът! — извика господин Бледюр.
След петнайсет минути татко все така не се мяркаше.
— Чудно нещо — каза господин Бледюр, — дали да не отидем да видим какво става?
И тогава се появи татко. Идваше пеша. Панталонът му беше скъсан, държеше си кърпичката пред носа и влачеше колелото с другата ръка. Билката беше съвсем изкривена, колелото беше смачкано, а фарът — счупен.
— Блъснах се в една кофа за боклук — каза татко.
На другия ден споменах за това на Клотер в междучасието. Той каза, че и при него се получило почти същото нещо, когато за пръв път му купили колело.
— А бе какво да ти кажа — заключи Клотер, — татковците винаги са си такива, правят се на тарикати и ако не ги опазиш, чупят колелата и се пребиват.
СТРАХОТНИЯТ БУКЕТ
Мама има рожден ден и аз реших да й купя подарък. От една година все така правя — преди това бях малък.
Взех стотинките от касичката си, за щастие биха доста, понеже мама случайно ми беше дала пари вчера. Знаех какво ще подаря на мама: цветя за голямата синя ваза в хола, ама грамаден, много страхотен букет.
В училище едва дочаках края на занятията, та да отида да купя подаръка. За да не загубя парите, през цялото време си държах ръката в джоба, даже като ритахме топка през междучасието. Не беше опасно — нали не съм вратар. Вратар беше Алсест, едно приятелче, много дебел, все яде.
— А бе ти защо си стискаш тази ръка, като бягаш? — попита ме той.
Като му обясних, че искам да купя цветя за мама, той каза, че според него по-добре било нещо за ядене, сладкиш, бонбони или някакъв колбас, обаче аз нямах намерение да правя подарък на него, затова не му обърнах внимание и му вкарах гол. Спечелихме с 44 на 32.
На излизане от училище Алсест дойде с мен в цветарницата, като пътем изяде половината шоколадова паста, която му беше останала от урока по граматика. Влязохме в магазина, аз сложих всичките стотинки на щанда и казах на лелката, че искам много голям букет цветя за мама, ама само да не са бегонии, защото в градината е пълно и не си струва човек да ги купува от друго място.
— Искаме нещо по така — каза Алсест и пъхна нос в цветята, изложени на витрината, за да види дали миришат добре.
Лелката преброи моите парички и каза, че май няма да може да ми даде много, много цветя. И понеже аз се попритесних, тя ме поогледа, помисли малко, каза, че съм бил много мило момченце, потупа ме пет-шест пъти по главата и каза, че работата ще се уреди. Насъбра разни цветя оттук-оттам и сложи много зелени листа, които се харесаха на Алсест, понеже приличали на зеленчука, който се слага в телешкото варено. Букетът стана много щур и много голям, лелката ми го зави в една шумоляща прозрачна хартия и ми каза да внимавам, като го нося. И понеже аз си бях взел букета, а Алсест беше помирисал всички цветя, казах благодаря на лелката и си излязохме.
Вървях с букета адски доволен и изведнъж срещнахме Жофроа, Клотер и Рюфюс, трима съученици.
— Гледайте го Никола какъв е тъп с тия цветя! — каза Жофроа.
— Благодари се, че нося цветя — казах му аз, иначе щях да ти ударя един!
— Ами дай цветята — каза Алсест, — аз ще ги държа, път ти го удари.
Тогава аз дадох букета на Алсест и Жофроа ме удари. Сбихме се, обаче по едно време аз казах, че става късно, и спряхме. Все Пик се забавихме още малко, защото Клотер каза:
— Вижте пък Алсест колко е тъп с цветята! Тогава Алсест здравата го перна по главата с букета.
Ей, цветята! — извиках аз. — Ще ми смачкате цветята!
Пък то си беше и вярно! Алсест удряше ли, удряше с моя букет и цветята хвърчаха на всички страни, понеже хартията се беше скъсала, а Клотер викаше:
— Да, ама не боли, да, ама не боли!
Когато Алсест спря, главата на Клотер беше покрита със зелените листа от букета и наистина много приличаше на телешко варено. Аз почнах да си събирам цветята и казах на приятелите, че са лоши.