— Жоашен, върнете се на мястото си! Жоашен се изплези на Анян, седна пред вратата и долепи око до ключалката.
— Никой ли няма, Жоашен? — попита Клотер.
Жоашен отговори, че не вижда нищо. Тогава Клотер се изправи и каза, че ще накара Анян да си изяде учебника по аритметика, което не беше лошо като идея, обаче Анян беше против и се развика:
— Няма! Аз съм с очила!
— Ще изядеш и тях! — каза Клотер, който твърдо държеше Анян да изяде нещо.
Жофроа пък забеляза, че няма смисъл да си губим времето с глупости, по-добре да си поиграем с топката.
— Ами задачите? — попита Анян, който явно не беше доволен, обаче ние не му обърнахме внимание, а взехме да си правим пасове, а то е адски щуро между чиновете.
Като порасна, ще си купя класна стая и все в нея ще си играя.
После чухме вик и видяхме Жоашен да седи на земята и да се държи за носа. Бульона тъкмо беше отворил вратата, Жоашен не го видял да идва.
— Какво ти е? — попита смаян Бульона, обаче Жоашен не отговори, само викаше „олеле, олеле“, така че Бульона го взе на ръце и го изнесе. Ние прибрахме топката и си седнахме по местата.
Когато Бульона се върна, доведе Жоашен с подут нос и ни каза, че му е омръзнало да се разправя с нас и че ако продължаваме, лошо ни се пише.
— Защо не последвате примера на вашето другарче Анян? Вижте го колко е послушен — завърши Бульона и излезе.
Попитахме Жоашен какво му се е случило и той ни обясни, че от взиране през ключалката бил заспал.
— Един фермер отива на панаир — каза Анян — и в кошницата си носи двайсет и осем яйца по петстотин франка дузината…
— Тоя номер с носа стана заради тебе — прекъсна го Жоашен.
— Тъй, ами! — каза Клотер. — Ще го накараме да изяде и учебника по аритметика, и фермера, и яйцата, и очилата!
Тогава Анян се разплака, каза ни, че сме лоши, че ще ни обади на родителите си и че ще ни изключат от училището, а Бульона отвори вратата. Всички си седяхме по местата и мълчахме и Бульона изгледа Анян, който плачеше самичък на учителската катедра.
— Какво става сега — възкликна Бульона, — и вие ли нарушавате дисциплината? Да ме подлудите ли искате? Колкото пъти вляза, все някой се прави на шут! Я всички ме погледнете в очите! Ако още веднъж вляза и видя, че нещо не е наред, мислете му!
И излезе отново. Ние си казахме, че тоя път не бива да се правим на тарикати, защото ядоса ли се възпитателят, чакат ни наказания. Седяхме мирни, чуваше се само подсмърчането на Анян и дъвченето на Алсест, едно приятелче, дето все яде. После откъм вратата се разнесе шумолене. Видяхме как бравата помръдна и вратата взе да се отваря бавно, със скърцане. Всички гледахме натам, почти не дишахме, даже Алсест спря да дъвче. И изведнъж някой извика:
— Бульона!
Вратата се отвори докрай и влезе Бульона, целият червен.
— Кой се обади? — попита той.
— Никола! — каза Анян.
— Не е вярно, гаден лъжец! — и вярно, не беше вярно, Рюфюс се беше обадил.
— Ти беше! Ти беше! Ти беше! — развика се Анян и се разплака.
— Оставаш наказан след часовете! — съобщи ми Бульона.
Тогава аз се разплаках, казах, че не е честно, че ще се махна от училището и че ще им е мъчно за мен.
— Не беше той, гос’дине, Анян каза „Бульона“! — извика Рюфюс.
— Аз не съм казвал „Бульона“! — извика Анян.
— Ти каза „Бульона“, чух те, като каза „Бульона“, именно „Бульона“!
— Добре, стига — каза Бульона, — всички сте наказани след часовете!
— Аз пък защо? — попита Алсест. — Аз не съм казвал „Бульона“!
— Не желая да чувам повече този смешен прякор, ясно ли е? — изкрещя Бульона, който май доста се беше изнервил.
— Няма да остана след часовете! — извика Анян, заплака, затъркаля се по земята, като хълцаше и отначало почервеня, а после посиня.
Почти всички в класа крещяха или плачеха, стори ми се, че и Бульона няма да се удържи, но тъкмо тогава влезе директорът.
— Какво става, Бул… господин Дюбон? — попита директорът.
— И аз не знам, господин директоре — отговори Бульона, — един тука се търкаля по земята, на друг му потича кръв от носа, щом отворя вратата, останалите се дерат, колкото глас имат, никога не съм виждал такова нещо! Никога!
Бульона си приглаждаше косата с ръка, а мустаците му мърдаха ли, мърдаха. На другия ден госпожицата се върна на работа, обаче Бульона отсъстваше.