Алсест отхапа края на пурата и го изплю. Съобщи ми, че бил видял тоя номер в някакъв криминален филм. След това много внимавахме да не угасим клечката и се справихме отлично. Пурата си беше на Алсест и той почна — смучеше адски шумно и се вдигна сума ти пушек. Първия път Алсест се сепна, разкашля се и ми подаде пурата. Аз също вдъхнах и ще призная, че не ми се видя много вкусно и също се закашлях.
— Ама ти не умееш — каза Алсест, — гледай! Пушекът се изкарва през носа! Алсест взе пурата и се опита да си изкара пушека през носа, при което се закашля наистина здравата. Аз също се опитах и се получи по-добре, обаче от дима ми залютя на очите. Адски весело.
Подавахме си поред пурата и изведнъж Алсест каза:
— А бе нещо ми става, май вече не съм гладен.
Алсест беше жълт-зелен и му стана съвсем зле. Хвърлихме пурата, на мен ми се виеше свят и малко нещо ми се доплака.
— Отивам си при мама — заяви Алсест и тръгна, като се държеше за корема. Според мен тази вечер ще се размине с баклавата.
Аз също се прибрах у дома. Хич не ми беше добре. Татко си седеше в хола, пушеше си лулата, мама плетеше, а на мен ми прилоша. Мама много се разтревожи, попита какво ми е, аз казах, че е от дима, обаче не можах да й дообясня за пурата, защото пак ми прилоша.
— Видя ли — каза мама на татко, — откога ти разправям, че тази лула вони! И откакто пуших пура, татко вече не може да пуши лула вкъщи.
ПАЛЕЧКО
Учителката ни обясни, че директорът на училището ни напуска, щял да се пенсионира. За да отпразнуваме това, в училище гласим разни страхотни работи, както за раздаването на наградите: ще дойдат татковците и майките, ще сложим столове в голямата стая, кресла за директора и за учителите, гирлянди и подиум, върху който ще се изнася програмата. Както обикновено изнасянето ще бъде наша работа, на учениците.
Всеки клас подготвя по нещо. Най-големите ще правят гимнастически упражнения — ще се катерят едни върху други и който се покатери най-отгоре, ще размаха знаменце и всички ще ръкопляскат. Миналата година представиха същия номер за раздаването на наградите и беше адски щуро, макар че накрая не се получи със знаменцето, понеже изпопадаха, преди да го размахат. Класът над нас ще танцува. Ще се облекат всички като селяни, с дървени обувки. Ще се въртят в кръг и ще тропат по подиума с дървените обувки, обаче няма да размахват знаменца, а кърпички и ще викат „иху!“ И те направиха същия номер миналата година и не беше толкова хубаво колкото гимнастическото упражнение, обаче те поне не изпопадаха. Един клас ще изпее „Камбаните бият“, един стар възпитаник на училището ще произнесе слово и ще ни обясни, че мъдрите съвети на директора са го направили човек и секретар в кметството.
Ние обаче ще бъдем върхът! Учителката ни съобщи, че ще представим пиеса! Пиеса — също като в театрите и по телевизора на Клотер, понеже татко още не иска да си купим и ние.
Пиесата се казва „Палечко и Котаракът в чизми“, днес в училище ще направим първата репетиция, учителката трябва да ни каже кой коя роля ще играе. Жофроа за всеки случай дойде облечен като каубой — татко му е много богат и му купува какво ли не, — обаче учителката не го хареса в тоя вид.
— Предупреждавала съм те, Жофроа — каза му тя, — че не обичам да идваш на училище маскиран. Освен това в тази пиеса няма каубои.
— Няма каубои? — попита Жофроа. — Че това пиеса ли е? Кой знае каква тъпотия! И учителката го наказа да стои в ъгъла.
Това, дето се разказва в пиесата, е доста сложно и не ми стана съвсем ясно, след като учителката ни го разправи. Разбрах, че Палечко търси братчетата си, среща Котарака в чизми, има и някакъв маркиз дьо Карабас и един великан, който иска да изяде братчетата на Палечко, обаче Котаракът в чизми помага на Палечко, те побеждават великана, той става добър, накрая май не изяжда братчетата на Палечко, всички са доволни и ядат нещо друго.
— Така — каза учителката, — кой ще играе Палечко?
— Аз, госпожице — обади се Анян. — Това е главната роля, а аз съм първенец на класа!
Анян наистина е първенец на класа, освен това е любимец на учителката, никой не дружи с него, той все плаче и носи очила, затова не може да го бием.
— С тая мутра ставаш за Палечко, колкото аз за плетач на дантели! — каза Йодес, едно приятелче.
Анян се разплака и учителката наказа Йодес да стои в ъгъла при Жофроа.
— Сега ни трябва великан — рече учителката, — великан, който много иска да изяде Палечко!
Аз предложих Алсест да бъде великанът, понеже е много дебел и все яде. Алсест обаче не се нави, изгледа Анян и каза: