Когато татко се върна от службата, мама му каза:
— Едва съм те дочакала, много съм разтревожена. Малкият се върна доста възбуден от училище. Питам се дали не трябва да извикаме доктора.
— Е, това е! — възкликна татко. — Просто бях сигурен, и при това го предупредих! Хващам се на бас, че нашият щурчо Никола си е имал неприятности заради носа на Йожен!
После брахме голям страх — на мама й стана зле и се наложи да викаме доктора.
ЧАСОВНИКЪТ
Вчера вечерта, след като се прибрах от училище, дойде раздавач и донесе пакет за мен. Подарък от баба. Страхотен подарък, никога няма да познаете какъв: ръчен часовник! И баба, и часовникът са адски готини, приятелчетата има да се зверят. Татко го нямаше, защото трябваше да вечеря навън по служба, и затова мама ми показа как се навива часовникът и ми го сложи на ръката. За щастие познавам часовете — не като миналата година, тогава бях още малък, щеше да се наложи непрекъснато да питам хората колко показва часовникът ми и нямаше да ми е хич лесно. Особено хубавото на часовника ми беше, че си имаше голяма стрелка, която се движеше по-бързо от другите две — тях човек не ги вижда изобщо как мърдат, освен ако се взира дълго и непрестанно. Питах мама за какво служи голямата стрелка и тя ми каза, че била много удобна, когато се варят яйца.
За съжаление в седем часа и трийсет и две минути, когато седнахме да се храним с мама, нямаше варени яйца. Докато ядях, си гледах часовника и мама ми каза да побързам, за да не изстине супата; изсърбах си я за две завъртания и нещо на голямата стрелка. В седем и петдесет и една минута мама донесе парчето адски щур сладкиш, което беше останало от обед, и станахме от масата в седем и петдесет и осем. Мама ме остави да си поиграя, а аз си долепих часовника до ухото, за да го послушам как тиктака, и в осем часа и петнайсет минути мама ми каза да отида да си легна. Бях адски доволен, също като оня път, когато ми подариха писалка, която пускаше и правеше петна навсякъде. Исках да си легна с часовника на ръката, обаче мама каза, че можел да пострада, затова го оставих на нощното си шкафче, така че да го виждам добре, ако лежа на една страна. Мама угаси лампата в осем и трийсет и осем.
И — това вече беше върхът! Цифрите и стрелките на часовника ми светеха в тъмното! Ако ми хрумнеше да варя яйца, нямаше нужда да паля лампата. Не ми се спеше, гледах непрекъснато часовника си и затова чух, като се отвори външната врата: татко се връщаше. Бях страшно доволен, понеже исках да му покажа подаръка от баба. Станах, сложих си часовника на ръката и излязох от стаята си.
Видях татко да се качва по стълбите на пръсти и извиках:
— Татко! Гледай какъв хубав часовник ми прати баба! Татко така се стресна, че за малко не падна по стълбите.
— Ш-Шт, Никола — каза ми той, — ш-шт, ще събудиш майка си! Тогава лампите светнаха и видяхме мама да излиза от стаята.
— Майка му се събуди — обърна се мама към татко.
Не изглеждаше доволна и попита дали това е подходящ час за завръщане след служебна вечеря.
— Какво толкова — каза татко, — не е много късно.
— Единайсет часа и петдесет и осем минути — заявих гордо аз, понеже винаги съм обичал да помагам на татко и на мама.
— Майка ти все измисля хубави подаръци — рече татко на мама.
— Много уместно е точно сега да обсъждаме майка ми, и то пред детето — отвърна мама, която явно не се шегуваше, а после ми каза, че нейното момче трябва да си легне и да се наспинка хубаво.
Прибрах се в стаята си, чух как татко и мама нещо си поговориха и започнах да спинкам в дванайсет часа и четиринайсет минути.
Събудих се в пет часа и седем минути; съмваше се — жалко, понеже сега цифрите на часовника не светеха толкова ярко. Аз не бързах да ставам, понеже не беше учебен ден, обаче ми хрумна да помогна на татко, който се оплаква, че началникът му вечно се оплаквал, че татко отивал със закъснение на работа. Изчаках малко и в пет часа и дванайсет минути отидох в стаята на татко и мама, където извиках:
— Татко! Съмна се! Ще закъснееш за работа!
Татко доста се стресна, но тоя път не беше опасно като на стълбите, понеже си беше в леглото и нямаше как да падне. Иначе си изглеждаше съвсем като паднал. Мама също се събуди изведнъж и попита:
— Какво има? Какво става?
— Часовникът — каза татко. — Май се било съмнало.