Нали при нас никога нищо особено не се случва.
ФОТОАПАРАТЪТ
Тъкмо се канех да вървя на училище и раздавачът донесе пакет за мен. Беше подарък от баба: фотоапарат! Моята баба е най-добрата баба на света!
— И майка ти ги измисля едни — рече татко на мама. — Кой подарява такова нещо на дете.
Мама се ядоса, каза, че татко никога не одобрява това, което прави майка й (значи — баба), че не бива да се говори така пред детето, че подаръкът е чудесен — аз пък попитах може ли да взема апарата в училище и мама разреши, само да внимавам и да не щурея с него, за да не ми го вземат. Татко сви рамене, после прегледа упътването заедно с мен и ми показа кое как работи. Беше съвсем лесно.
В клас показах фотоапарата на Алсест, който седи до мен, и му обясних, че през междучасието ще направим сума ти снимки. Тогава Алсест се обърна и съобщи на Йодес и на Рюфюс, които седят зад нас. Те предадоха на Жофроа, който прати бележка на Мексан, а той я прехвърли и на Жоашен, който събуди Клотер, и учителката каза:
— Никола, повторете това, което казах.
Аз станах и се разплаках, защото не знаех какво е говорила учителката. Вместо да я слушам, зяпах Алсест през прозорчето на апарата.
— Какво криете под чина? — попита учителката.
Когато се обръща към някого на „вие“, значи е ядосана; аз продължих да плача, учителката дойде, видя фотоапарата, взе ми го и каза, че ми пише двойка.
— Стана тя — обади се Алсест, а учителката писа двойка и на него и му каза да спре да яде в час.
Мен чак ме досмеша — вярно, че Алсест яде непрекъснато.
— Аз мога да повторя това, което казахте, госпожице — обади се Анян, който е първенец на класа и любимец на учителката, и часът продължи.
Когато би звънецът за междучасието, учителката ме накара да остана и ми каза:
— Виж сега, Никола, не искам да те огорчавам, наистина си получил хубав подарък. Ако ми обещаеш да бъдеш послушен, да не се разсейваш в час и да се учиш добре, няма да ти пиша двойката и ще ти върна фотоапарата.
Аз обещах с всички сили, учителката ми върна апарата и ми каза да отида при другарчетата си на двора. Не, наистина, тая учителка е готина, готина, та не се трае! Щом слязох на двора, приятелчетата ме наобиколиха.
— Не очаквахме да те видим — каза Алсест, който ядеше хлебче, намазано с масло.
— Че и апарата ти е върнала! — рече Жоашен.
— Да — казах аз, — сега ще правим снимки, я се наредете! Приятелчетата се скупчиха насреща ми, даже и Анян дойде.
Гадното беше, че според упътването трябваше да съм на четири крачки от тях, а краката ми са още къси. Затова Мексан извървя крачките вместо мен — той има много дълги крака с изпъкнали мръсни колена, а после застана при другите.
Погледнах през прозорчето дали се виждат всички. Не можах да хвана главата на Йодес, понеже е много висок, а отдясно режех Анян през средата. Жалко само, дето сандвичът закриваше лицето на Алсест, обаче той просто отказа да спре да яде. Всички се ухилиха и — щрак — снимах ги! Снимката ще бъде жестока!
— Не ти е лош апаратът — рече Йодес.
— Ами! — каза Жофроа. — На мен татко ми купи много по-хубав, има си светкавица!
Всички изпокапахме от смях — така де, Жофроа не се знае какво приказва.
— И как изглежда тая светкавица? — попитах аз.
— Ами нещо като лампа, прави „бух“ като ракета и можеш да снимаш през нощта — отвърна Жофроа.
— А пък ти си един лъжец! — рекох аз.
— Ще ти бия един шамар — каза ми Жофроа.
— Никола, ако искаш, аз мога да ти подържа фотоапарата — предложи Алсест. Тогава аз му дадох апарата, като му казах да внимава — не ми беше приятно, понеже целите му пръсти бяха в масло и се тревожех да не му се изплъзне.
Започнахме да се бием, а Бульона — той ни е възпитател, ама всъщност не се казва така — пристигна тичешком и ни разтърва.
— Какво става пак? — попита той.
— Ами Никола се бие с Жофроа — обясни Алсест, — понеже фотоапаратът му си няма ракета за през нощта.
— Не говорете с пълна уста — каза Бульона, — и въобще за какъв фотоапарат става дума?
Тогава Алсест му даде апарата, а Бульона заяви, че изпитва желание да го прибере.
— О, недейте, гос’дине! Моля ви се, недейте! — извиках аз.
— Добре — каза Бульона, — оставям ви го, само че ме погледнете хубаво в очите. Бъдете послушен и не се бийте повече, ясно ли е?
Аз казах, че ми е ясно и попитах дали може да го снимам. Бульона май много се изненада.
— Искате да ме имате на снимка? — попита той.
— О, да, гос’дине! — отвърнах аз и Бульона се засмя, а като се засмее, изглежда добричък.
— Хе-хе — рече той, — хе-хе! Добре де, ама побързай, че трябва да ударя звънеца за края на междучасието.